май 28, 2024

Πoдĸpeпeтe ĸмeтa, ĸoйтo нe ĸpaдe! Bижтe ĸaĸвo Eвpoпeйcĸo ceлo нaпpaви

done

Πoдĸpeпeтe ĸмeтa, ĸoйтo нe ĸpaдe! Bижтe ĸaĸвo Eвpoпeйcĸo ceлo нaпpaви

Щe цитиpaмe чacт oт eднa дpyгa нaшa cтaтия зa Ceлo Чaвдap: „Kaĸвo ce cлyчвa в Бългapия, ĸoгaтo yпpaвницитe нe ĸpaдaт, a в дeйcтвитeлнocт изпoлзвaт oтпycнaтитe им cpeдcтвa пo пpeднaзнaчeниe.

B Бългapия имa eдин тaĸъв ĸмeт – в ceлo Чaвдap, ĸoйтo бyĸвaлнo пpeвpъщa мaлĸoтo ceлцe, в ĸoeтo живeят oĸoлo 1100 дyши, в иcтинcĸи paй.

B ceлoтo имa eĸo ocвeтлeниe, нoви тpoтoapи и дeтcĸи плoщaдĸи, пoддъpжaни зeлeни гpaдинĸи, фoнтaни, пeйĸи, ĸaĸ дa нe ce нacлaди чoвeĸ нa тoвa мaлĸo ĸътчe oт Бългapия.

A тo e иcтинcĸи пpимep зa тoвa, ĸoeтo дъpжaвaтa ни мoжe дa пocтигнe aĸo yпpaвaтa cпpe дa ĸpaдa.

Caмo вижтe ĸaĸвo мoжe дa бъдe пocтигнaтo aĸo oтпycнaтитe pecypcи oт Eвpoпeйcĸия cъюз в дeйcтвитeлнocт бъдaт изпoлзвaни пo пpeднaзнaчeниe, a нe нaмepят мaгичecĸи пътя cи ĸъм бeздъннитe джoбoвe нa aлчнитe yпpaвници.“

Село Чавдар се намира в планински район.

Община Чавдар се намира в Златишко-Пирдопската котловина, в подножието на Стара планина, на 71 km от столицата София. В съседство е с градовете Златица и Пирдоп. Състои се само от едно населено място – с. Чавдар. Населението е около 1100 жители – осмата най-малка община в Република България.

До 1899 година селото се казва Коланларе, след което е преименувано на Радославово. От 5 януари 1946 година носи името Чавдар.

Още в праисторията тези места са заселени от хората. Те разполагат къщите си в близост до река Тополница, откъдето черпели необходимата им за битови нужди вода. В селищната могила край р. Тополница е открито многослойното раннонеолитно селище Чавдар изохронно на Караново I и II – 6200 г. пр.н.е. с каменни оръдия на труда и уникална рисуваната керамика.

То и подобното в Кремиковци определят „Ранно неолитната култура Кремиковци–Чавдар“ – най-ранната неолитна култура в Софийското поле и в Подбалканската котловина изиграла съществена роля в изграждане на праисторическата периодизация.

По време на разкопки е открит и меч от селото от IV век пр.н.е. Намерени са и множество глинени съдове и монети от по-късни епохи. Находките се съхраняват в Археологическия институт с музей при БАН в София и в Историческия музей в гр. Пирдоп.

Селището се споменава в криминална хроника от 7 март 1923 г.

Читалище „Надежда“, Регистрационен № 1733, тел. 07189/226
Хижа „Братия“ – намира се в Средна гора. До нея може да се стигне както през с. Чавдар, така и през Панагюрски колони. Хижата е на 3 етажа. На първия етаж се намира добре обзаведена кухня и трапезария, а на другите два са спалните помещения. Всеки етаж разполага със санитарен възел и баня. През 2006 г. е направен основен ремонт.
Хижа „Сакарджа“ – намира се в Средна гора. През 2006 година хижата е ремонтирана и разширена.

Хижа „Чавдар“ (1450 м н.в.) – намира се в Стара планина, местността Върхушки поляни, западно от връх Баба. Като изходно място се ползва гара Буново. Дотам може да се стигне с пътнически влак на 62 км от София по жп линията София – Карлово – Бургас. Под големия мост, който се вижда още от разклона, тръгва маркирана пътека за хижа Чавдар. По нея се стига за 2 часа и половина.

До хижата може да се стигне и по почвен път, по който може да се мине с велосипед. Освен от Буново, може да се тръгне и от Етрополе както и от с. Стъргел. Хижа „Чавдар“ е двуетажна сграда, водоснабдена и електрифицирана. Има туристическа кухня, голяма столова и къде да се пренощува. Стаите се отопляват на твърдо гориво. Има баня с бойлер на дърва. Тоалетните са външни. Хижата е пункт от европейския маршрут „Е-3“. От нея по маркирана пътека, за 4 часа се стига до х. Мургана.

Параклис „Св. Петка“
Река Тополница
Водопад „Казаните“ – природен феномен от 5 водопада на река Беререй, спускащи се от 15 метра височина, образуващи каскада с бистра ледена вода. Разположени са между три огромни скали, като водопадите са образували вирове (еврозионни котли), наподобяващи казани, откъдето е дошло наименованието. Над каскадата е изграден мост за наблюдение на водопадите и каньона, който реката е образувала там. Каскадата може да се наблюдава частично от няколко различни точки поради високите скали и пресечения терен, в който се намира.

„Казаните“ са обявени за природна забележителност през 1970 година. Местността около каскадата от водопади заема площ от 1,5 хектара. За тях се тръгва след моста на река Тополница в селото, по посока на неолитното селище в Археологически парк Тополница и местността „Бостанлъка“, разположена до река Тополница.

Има два начина за стигане до мястото – пеш и с високопроходими автомобили. Придвижването може донякъде (около 1 км) да стане и с кола. Разстоянието до „Казаните“ е означено на табелите, като пеш е 3,6 км, а с високопроходим автомобил (означено като джип) е 3,75 км. Забележителността се намира в дола „Беререй“ и на устието на „Злото дере“. Край този природен феномен се разпростира буйна растителност.

Археологически парк „Тополница“

Don`t copy text!