Безпрецедентно решение на Путин, той е..

Руският президент предприе радикален ход, за да спре нелегалния износ на кеш към бившите съветски републики. Зад кулисите обаче стои много по-сериозна драма, а именно остра криза за ликвидност и опит на Москва да спаси икономиката си от пресъхване.
Владимир Путин подписа указ, с който наложи драконовски ограничения върху износа на рубли в брой към страните от Евразийския съюз -Беларус, Казахстан, Армения, Киргизстан, както и към други ключови съседи като Азербайджан, Таджикистан и Узбекистан.
Новият таван за физически лица е закован на 1 милион рубли (малко над 12 000 долара), а за фирми и еднолични търговци износът на кеш е напълно забранен. Досегашният лимит позволяваше пренасянето на суми до 100 000 долара.
Официалната версия
Официалните мотиви на Кремъл и министерството на финансите са насочени изцяло към защитата на икономическата сигурност и борбата с контрабандата.
Тъй като държавите от Евразийския съюз споделят общо митническо пространство, сухопътните граници се превърнаха в магистрала за нелегален износ на капитали.
Държавният контрол засече масови схеми, при които износители използват едни и същи банкови документи многократно, за да изнасят милиони на части през границата.
Освен това банковите системи на съседните държави буквално са пренаситени с рубли.
Поради западните санкции, местните чужди банки в Казахстан и Армения започнаха да отказват приемането им или да налагат огромни такси, което извади тези средства от официалния оборот и ги вкара в сивата зона.
С новата забрана Москва официално цели да принуди бизнеса да премине към изцяло безналични, проследими плащания, които се контролират изкъсо от Руската централна банка.
Истинската диагноза
Зад аргументите за борба със сивата икономика обаче се крие дълбок структурен проблем – острата липса на ликвидност вътре в Русия. Масовото изтичане на капитали, особено под формата на необясними кешови потоци, обезкървява за руската финансова система, изсмуквайки жизненоважния ѝ ресурс.
Когато бизнесът и гражданите крият парите си под дюшеци или ги изнасят в чужбина, руските банки остават без свеж капитал. За да ги задържи в системата, Централната банка е принудена да поддържа лихвените проценти на рекордно високи нива, което обаче задушава кредитирането за реалния бизнес.
Тъй като над 300 милиарда долара от държавните резерви на Русия остават блокирани на Запад, правителството покрива огромните военни разходи, като черпи директно от ликвидната част на Националния фонд за благосъстояние.
Когато частният капитал бяга, вместо да инвестира у дома, държавните буфери се топят с опасна скорост.
Рублата като заложник
В тази ситуация Кремъл няма друг избор, освен да остави рублите вътре в страната, превръщайки валутата в заложник на собствения ѝ пазар.
Ограничаването на кеша принудително ще задържи парите в руските банки, така че ще те ще бъдат използвани за финансиране на отбранителната индустрия, за купуване на държавни облигации и за поддържане на изкуствена стабилност.
Москва вече не може да си позволи лукса нито една рубла да напуска периметъра на нейния контрол, за да осигурява ликвидност на чужди икономики. Новият закон е допълнително затягане от страна на Кремъл на финансов обръч – Русия все повече се капсулира, залагайки всичко на оцеляването отвътре.