• Home
  • В яда си жена избягала от вкъщи и оставила мъжа си с децата. Два дни по-късно получила писмо

В яда си жена избягала от вкъщи и оставила мъжа си с децата. Два дни по-късно получила писмо

В яда си жена избягала от вкъщи и оставила мъжа си с децата. Два дни по-късно получила писмо

Връщайки се у дома след работа, бащата на семейството решил спокойно да гледа футболен мач без да се обвързва с домашни или родителски задължения. Изобщо не искал да се занимава с приспиването на крещящите деца.

Тази вечер обаче всичко било предопределено да се промени – затръшвайки вратата, съпругата си тръгнала, окончателно загубила търпение. Децата останали сами с баща си.

Спокойният мъжки свят с бира на дивана изведнъж се преобърнал. Ето какво написал съпругът на жена си няколко дни по-късно:

„Скъпа моя,

Скарахме се преди няколко дни. Прибрах се, бях рухнал от умора. Беше 20:00 и просто исках да падна на дивана и да гледам мача.

Ти също беше в лошо настроение и също беше ужасно уморена. Децата се караха, а момчето крещеше, докато го слагаше да спи.

Увеличих силата на звука, така че да не го чувам.

„Няма да умреш, ако ми помогнеш малко и допринесеш за възпитанието на децата?“ попита ме ти, намалявайки звука.

Отговорих раздразнено: „Работих цял ден, за да можеш да си стоиш вкъщи и да си играеш на къща за кукли през цялото време“.

Започна караница, заваляха едно след друго обвинения. Ти плачеше, защото беше уморена и ядосана. Наговорих ти много неща. Ти изкрещя, че не можеш повече. Тогава ти избяга от вкъщи и ме остави сама с децата.

Трябваше сам да им направя вечеря и да ги сложа да спят. Не се върна на другия ден. Взех си почивен ден от работа и останах вкъщи с децата.

Преминах през всички сълзи и оплаквания.

Цял ден тичах из къщи, без дори да имам свободен момент да се изкъпя.

Едновременно топлех мляко, облякох децата и измих кухнята. Едновременно.

Бях заключен вкъщи цял ден, неспособен да говоря с човек на възраст над 10 години.

Нямах възможност да седна нормално на масата и да се насладя на храната – през цялото време трябваше да гледам децата.

Чувствах се толкова изтощен, че можех да спя спокойно 20 часа, но това е невъзможно, защото бебето се буди и пищи на всеки три часа.

Живях без теб два дни и една нощ. И разбрах всичко.

Разбрах как се уморяваш.

Разбрах, че да си майка е постоянна жертва.

Разбрах, че е много по-трудно от това да седя 10 часа в офиса и да вземам сериозни финансови решения.

Разбирам, че си пожертвала кариерата и материалната си свобода, за да си близо до децата.

Разбрах колко е трудно, когато финансовото ти състояние не зависи от теб, а от партньора ти.

Разбрах какво жертваш, когато откажеш да отидеш с приятели на парти или във фитнеса. Та ти нямаш време да правиш това, което обичаш, и дори да спиш.

Разбрах как се чувстваш, когато си затворена с децата и ти липсва всичко, което се случва наоколо.

Разбрах защо се обиждаш, когато майка ми критикува методите ти на родителство. Никой не разбира децата по-добре от майка им.

Разбрах, че майките носят най-голямата отговорност в обществото. Никой, за съжаление, не оценява това.

Не ти пиша това писмо само за да ти кажа колко много ми липсваш. Не искам нито един твой ден да мине без тези думи:

„Много си смела, вършиш страхотна работа и ти се възхищавам!“

Ролята на съпругата, майката и домакинята в обществото, като най-важна, наистина е най-малко ценена. Пратете това писмо на приятелите си, за да започнем в крайна сметка всички да ценим най-важната професия на света – професията на майките.