юли 23, 2024

Голяма тесла за пенсионерите, удрят ги тежко по джоба със…

done

Голяма тесла за пенсионерите, удрят ги тежко по джоба със…

Инфлацията изяде парите за пенсии в частните фондове и надеждите на хората да получават високи пенсии. За миналата година универсалните пенсионни фондове, в които са осигурени работещите граждани, родени след началото на 1960 г., имат добра положителна доходност.

Но за период от две поредни години повечето фондове все още са с отрицателна доходност.

Това показват данни на Комисията за финансов надзор (КФН), цитирани от „Труд“.

Затова се провери каква е доходността на пенсионните фондове за дълъг период от време – от юли 2004 г. (откакто от КФН регулярно публикуват данни за доходността им) до края на 2023 г. Общо за целия период от 19 години и половина постигнатата доходност от универсалните пенсионни фондове е в много широки граници – от 60,4% до 121%, показват изчисления на база данни на КФН.

Много лоша новина за увеличаването на пенсиите по швейцарското правило

Но инфлацията за същия период е 126%, показват официалните данни на Националния статистически институт. Оказва се, че за дълъг период от близо 20 години нито един от частните универсални пенсионни фондове не е успял да постигне доходност по-висока от инфлацията. А доходността на някои от фондовете е над два пъти по-малка от инфлацията.

Това означава, че отделените пари за пенсии преди 19 години реално не са се увеличили в резултат на инвестирането им, а дори напротив – покупателната им способност е намаляла.

Ситуацията изглежда още по-тревожна, ако сравним резултатите от дейността на частните пенсионни фондове с ръста на заплатите в страната. През юни 2004 г. средната заплата в България е 287 лв., а през септември 2023 г. е 2072 лв. (от НСИ още не са обявили данни за заплатите през декември 2023 г.). Оказва се, че за период от около 19 години заплатите в страната са нараснали с 622%, или над седем пъти.

Увеличението на заплатите е в пъти по-голямо от доходността от управление на натрупаните в частните фондове пари за изплащане на пенсии. Това означава, че вноските за пенсия, заделени преди 19 години, сега имат много по-малка стойност спрямо настоящите доходи на хората.

И ако човек се надява, че когато излезе в пенсия ще получава достатъчно пари от частните пенсионни фондове, така че стандартът му на живот да не се промени драстично, ще остане разочарован.

Същевременно пенсионните фондове събират такси от парите на осигурените, което им дава възможност да плащат високи заплати на служителите си и въпреки това да отчитат огромни печалби. Данните за 2023 г. още не са излезли, но за 2022 г. печалбата на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване е 68,65 млн. лв.

Големият ръст на заплатите и цените в България се дължи на позицията на страната ни на догонваща по-добре развитите икономики в ЕС. Докато не достигнем поне средното ниво на доходите в страните-членки е нормално заплатите в България за растат по-бързо спрямо другите държави от общността.

Същевременно доходността от управление на парите в частните фондове зависи от ситуацията на международните капиталови пазари. Самата позиция на страната ни като догонваща останалите членки на ЕС гарантира, че при добро развитие на икономиката доходността на пенсионните фондове ще изостава спрямо ръста на заплатите.

Затова вноските за втора пенсия, които човек прави в момента, след например още 20 години, когато излезе в пенсия, ще заместят много малка част от последната му заплата. Този проблем на пенсионната система не съществува в държави, в които ръстът на заплатите за дълъг период от време не е голям. Но в България пенсионната система гарантира ниски пенсии на преобладаващата част от хората.

Ситуацията при доброволните пенсионни фондове е малко по-добра. Постигнатата от тях доходност за периода от средата на 2004 г. до края на 2023 г. варира в границите от 14,15% до 143,9%. Оказва се, че един от доброволните фондове е постигнал доходност, значително по-висока от инфлацията, а доходността на един от фондовете е почти колкото инфлацията.

Но за дълъг период от време доходността на останалите доброволни пенсионни фондове значително изостава от ръста на цените и на заплатите в страната.

Само за изминалата 2023 г. доходността на универсалните пенсионни фондове е добра – варира от 3,28% до над 10 на сто. Но тези резултати в повечето случаи още не могат да покрият загубите на фондовете от предходната 2022 г.

Общо за период от две години шест от опериращите на пазара универсални фондове имат отрицателна доходност в границите от -0,97% до -4,89%. Само три от универсалните фондове имат положителна доходност за период от две години, като доходността на единия е 4,72%, а на останалите е близо до нулата.

Средната сума на човек е 6141 лв.
Парите стигат за една година минимална пенсия
От данните са извадени продължително безработните

Частните универсални пенсионни фондове управляват 18,5 млрд. лв., показват последните данни на Комисията за финансов надзор към края на септември миналата година. В тези фондове са осигурени 3,99 млн. души.

Сумата, която е натрупана по индивидуалната сметка на всеки осигурен, е средно 6141,33 лв. Като от тези данни са изключени хората, за които през последните 12 месеца не е постъпила нито една осигурителна вноска. Това са например българи, които са емигрирали в чужбина, чужденци, които временно са работили в България, както и продължително безработните.

Наличните 6141 лв. стигат за изплащане в продължение на една година на минималната държавна пенсия за стаж и възраст, която сега е 523 лв. Парите са достатъчни и за изплащане по 170 лв. на месец в продължение на три години. Разбира се, натрупаната сума по индивидуалната сметка е различна за всеки човек и зависи от дохода, върху който е осигуряван, и от трудовия му стаж.

Данните на КФН за хората, които вече получават втора пенсия, показват, че наличните пари в частните фондове в повечето случаи не са достатъчни за получаване на пожизнена пенсия. Размерът на пожизнената втора пенсия не може да бъде по-малък от 15% от минималната държавна пенсия за стаж и възраст в момента на отпускането є.

Към края на септември миналата година втора пенсия вече получават 18 449 души, показват данните на КФН. От тях само 2174 души са получили право на пожизнена пенсия, които са само 11,8% от всички хора, които вече получават втора пенсия от частен универсален фонд. 16 275 души получават разсрочени плащания. Това означава, че за няколко месеца или години парите за втора пенсия ще свършат и след това те ще трябва да разчитат само на държавната пенсия.

Средният размер на изплатените пожизнени пенсии през деветмесечието на 2023 г. е 227,13 лв., а средният размер на разсроченото плащане 407,02 лв. Разсрочените плащания са в по-голям размер, защото хората ще ги получават в много по-кратък период, отколкото пожизнените пенсии.

За 2024 г. увеличението е с 11 на сто
Вдигат държавната пенсия с 8% догодина
5,4% ръст за 2026 г.

През следващите две години пенсиите ще бъдат увеличени по-малко, отколкото през настоящата година.

Увеличението на пенсиите през следващите години ще бъде значително по-малко отколкото през настоящата. Това става ясно от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2024-2026 г., която вече е одобрена от Министерски съвет.

За настоящата година увеличението на пенсиите по “швейцарското правило” с 50 на сто от средногодишната инфлация и 50% от ръста на средния осигурителен доход за миналата година ще бъде с 11% от 1 юли. Прогнозата е от средата на следващата година пенсиите да бъдат вдигнати с 8 на сто, а от 1 юли 2026 г. увеличението на пенсиите да бъде с 5,4%.
Основната причина за очакваното по-малко увеличение на пенсиите е прогнозата за намаляване на инфлацията.

Средногодишната инфлация за 2033 г. е 9,5%, показват данните на НСИ. Последната официална прогноза на Министерство на финансите е средногодишната инфлация за 2024 г. да бъде 4,8%, а за 2025 г. – 2,28%. Увеличението на пенсиите през следващите две години ще бъде по-голямо от инфлацията благодарение на очакваното увеличение на заплатите в страната.

Но заради използването на “швейцарското правило” за индексиране на пенсиите увеличението им ще изостава от ръста на доходите. Така постепенно през годините пенсиите ще изостават от размера на заплатите в страната и бедността на пенсионерите ще се задълбочава.

Дават средно по 750 лв.
В София средната пенсия надмина 930 лв.
Четирима взимат над 3400 лв.

Средната пенсия в София надмина 930 лв. Средната пенсия за месец януари 2024 г. е близо 750 лв., показват данни на Националния осигурителен институт. Традиционно най-високи са пенсиите в София – малко над 930 лв. Причината за това е, че и заплатите в столицата са най-високи.

На второ място по най-високи пенсии е Бургас със средно 836,76 лв. Причината за високите пенсии в морския град е наличието на рафинерия, пристанище и производствени предприятия, които дават високи заплати, които осигуряват и високи пенсии на хората. Топ три на градовете с най-високи пенсии се допълва от Перник, където взимат средно по 811,53 лв. Причината за това е близостта на Перник до София – много хора от града работят в столицата и получават високи заплати.

Във всички останали градове средната пенсия е под 800 лв. Най-близо до този праг са пенсиите във Варна – средно 797,92 лв., Стара Загора – 794,26 лв., и Кюстендил – 783,54 лв.

Най-ниски са пенсиите в Кърджали – средно 592 лв., показват данните на НОИ. Причината за това е, че в Кърджали голяма част от хората са земеделски производители, осигуряват се на малки суми и съответно взимат малки пенсии. Кърджали е единственият град със среден размер на пенсиите под 600 лв.

Общият брой на пенсионерите в страната през януари е малко над 2 млн. души. От тях над 406 хил. души взимат основна пенсия в размер под минималната пенсия за стаж и възраст, която е 523,04 лв. Това са пенсии за инвалидност, социални пенсии или пък такива, отпуснати при условията на ранно пенсиониране и затова са по-малки от минималната за стаж и възраст.

В страната има 2084 души, които взимат точно по 3400 лв., колкото е размерът на максималната пенсия. Тези хора вероятно биха взимали повече пари, ако таванът на пенсиите беше по-висок. Има и четирима души с пенсии за стаж и възраст в размер над тавана от 3400 лв.

Таванът на пенсиите не важи за хора, които са били президент или вицепрезидент на България, председател на Народното събрание, министър-председател или съдия в Конституционния съд.

Don`t copy text!