април 17, 2024

Експерт: Ако си купуваш сирене под 14 лв./кг. трябва да знаеш това на всяка цена

done

Експерт: Ако си купуваш сирене под 14 лв./кг. трябва да знаеш това на всяка цена

От Асоциация „Активни потребители“ са установили, че в България се купуват все повече имитиращи млечни продукти. Доктор Сергей Иванов от организацията обяви това в „България сутрин“.

Той обаче уточни, че не става въпрос само а финансови причини. Има много хора, които не са наясно какво купуват, какво представляват имитиращите продукти и какви последствия за здравето носят.

„Имитиращ продукт означава млечен продукт, в който са вложени растителни мазнини. Произвеждаме си ги у нас, за съжаление. Има друга измама – продават се млечни продукти, където водата е значително по-голямо количество. В момента основният проблем са преоводнените продукти“, каза гостът на Bulgaria ON AIR .щ

Някои производители си признават това деяние, описвайки на етикета по-високото количество вода. Има огромно разнообразие от продукти обаче, които се продават без опаковка.

Въпреки, че и там трябва да е обозначени водното съдържание или наличието на растителни мазнини, честно не е така. Потребителят трябва да проверява етикетите индивидуално, ако иска да е сигурен.

„Няма изискване преоводнените продукти да се предлагат на отделен щанд. Големият проблем е, че 90% от оводнените сирена не са обозначени правилно. На тях не пише, че това е сирене с повишено водно съдържание“, изтъкна той.

Проблемът с повечето вода в млечните продукти не е само икономически неизгодното положение за купувача. Това може да ни докара проблеми от микробиологичен характер. Там се развиват патогенни бактерии, а някои от тях могат да са застрашаващи живота.

„В момента цените на такива продукти са над 10-12 лв. Когато си купувате сирене под 14 лв. за килограм, трябва да знаете, че то е преоводнено. Хората ги купуват, защото са евтини – това е единствената причина. Българинът прави много компромиси с качеството, в момента тенденцията се задълбочава.

Нараства броят на хората, които консумират некачествени продукти. По-правилната политика е производителите да намалят грамажа“, обясни д-р Иванов.

Източник: БГ Он Еър

Още за сиренето:

За втора поредна година тетевенското село Черни Вит ще събере майстори на домашните сирена. Гостите на днешния празник ще опитат забравени вкусове от миналото, ще научат интересни техники и рецепти за ястия от мляко, както и любопитни факти за появата на българските сирена. Амбицията е събитието да стане традиционно.

Целта е, освен да се покажат и опишат различни домашни сирена, но и да се поставят проблемите на малките общности и да се търсят решения за тях, каза в интервю за БТА основният организатор на празника и производител на зелено сирене Цветан Димитров. „Идеята е да успеем да направим така, че марката „домашно сирене“ да не е само на големи производители, а, напротив, да си върне значението на това, което ние си представяме“, посочи Димитров.

Затова наред с демонстрациите и дегустациите част от програмата днес, която започва в 10:00 часа, е кръгла маса, чиято основна тема е как хората могат да приготвят храна в домашни условия и да я продават на пазара.

Поканени са представители на Министерството на земеделието и на работната група, която изготвя проект на Наредба за специфичните изисквания за производство на малки количества храни в домашни условия.

Хората трябва да знаят как да приготвят храна в домашни условия, за да я продават на пазара

„Хората от домашните кухни трябва да знаят на какви условия трябва да отговарят техните кухни, така че да предлагат храна. Това е проблем, който в България не е решен и ние сме единствената страна в Европейския съюз, която няма такава регулация.

Надяваме се, че по този начин ще успеем, от една страна, да дадем гласност, от друга, да кажем какви са проблемите в тази наредба, която се подготвя от Министерство на земеделието и тя да бъде чута от хората, които я правят“, добави Цветан Димитров.

Той разказа, че миналата година акцент на празника и дискусиите е бил поставен върху вълната, която се изхвърля и в малките населени места се оказва голям екологичен проблем.

Една година по-късно вече има хора, които я преработват и я правят добавка за зеленчукопроизводството. „Има възможност след огласяването на един проблем той да бъде решен“, категоричен е Димитров.

Историята на млекарството и стари кулинарни книги ще бъдат представени в изложби

Празникът днес ще бъде съпътстван от две изложби. Едната е на най-старите готварски книги в България. Другата експозиция е свързана с млекарството и как то се е развило.

„Много интересно е, че възстановяваме различни практики, които са били характерни в миналото. Например, един много интересен продукт е бутеницата. Прави се от последното мляко и е нещо средно между кисело мляко и извара. Използва се за направата на баници, най-вече в селата около село Лъкатник.

Интересно е, че корите за баница се потапят в нея и след това се поставя плънката. Ще бъде демонстрирано на място и ще се опита“, каза още организаторът.

Сирене в стомна се е приготвяло още в края на 19-ти век

Гостите на празника ще видят и как се прави сирене в стомна или как да се обединят различни занаятчийски производства, така че домашно сирене да се появи на пазара. За последно това сирене е записано през 1978 г. от село Орешак, иначе в архивите се открива от края на 19-ти век. „Тази година ще можем да покажем как сме го възстановили и дали стомните са подходящи да бъдат счупени, защото това е интересен момент“, разказа Димитров.

Гостите на празника ще научат как се добива зелена сол

По думите му ще има и презентация какво означава зелена сол и как се добива у нас. Ще могат да се опитат сирена както от Северна, така и от Южна България. Специалисти ще покажат как се правят тези сирена вкъщи.
Николай Немигенчев ще обясни как традиционните сирена могат да влязат в съвременната кухня и през един френски поглед.
Студенти от Университета по хранителни технологии в Пловдив ще представят техните изследвания върху сирената, а присъстващите ще могат да ги опитат.
Мина Варджиева от „Млекарска школа на Мина“ ще направи демонстрация на свежо биволско сирене.

Майсторски класове по съчетаването на сирена с вино също са част от празника

„Ще имаме много интересна презентация за това как записвахме направата на тулум сирене в Родопите в началото на лятото. Предвидили сме и мастър класове по съчетаването на сирена с вино от региона“, каза още Цветан Димитров.

Как и защо е възникнал Празникът на домашните сирена?

Той посочи, че празникът е възникнал с цел да се обогати туристическият продукт в община Тетевен. „Имаме съчетанието с красива природа, запазен фолклор и тази храна, която е с история.

Празник на сирената, защото за повечето хора не е понятно какво представлява домашното сирене. Това е тежка тематика, но дава възможност много по-често хората да се задържат на едно място, защото вкусната храна е регионалната.

За съжаление, в България нямаме толкова възможност да предоставяме местна храна. Ако ние не обръщаме внимание на това как да си запазим традициите, то няма кой друг да го направи.

Навсякъде, където българинът обикаля, търси точно това – да отиде на място с автентична храна, да опита добрата ракия, хубавото вино и това е част от неговото усещане за насладата“, посочи още специалистът.

По думите му зеленото сирене е част от причините да възникне празникът, защото то е домашно, не може да достигне до пазара заради различните ограничения. Според него това са продукти, които имат потенциал да бъдат в търговската мрежа и да са част от емблемата на различните райони.

„Зеленото сирене е традиционно за тук. Прави са от естествена плесен. В миналото хората са използвали дървени съдове. Приготвя се от непастьоризирано мляко, след като се направи, осолява се, поставя се в саламура.

Когато узрее, се изважда на дървен плот и така престоява до промяна на своя вкус и аромат до пет години. Всеки месец е различно, защото химичният състав на млякото се променя през период от време“, разказа производителят.

От това сирене е започнал да се интересува и да го възстановява от 2008 г. Покрай него се е амбицирал да описва различните сирена в България и така достига до 40, но бройката е доста по-голяма, казва Димитров.

„Тези сирена имат потенциал да бъдат конкуренти във всяка една точка на света, защото българските сирена притежават доста пробиотични бактерии. Освен че са храна, имат и потенциала да ни лекуват“, категоричен е Цветан Димитров.