януари 22, 2025

Наричаха го българския Белмондо, но краят на живота му се оказа кошмарен…

Наричаха го българския Белмондо, но краят на живота му се оказа кошмарен…

 

Наричаха го българския Белмондо, богът на каскадите… Зрителите го помнят с дузина великолепни роли в киното. Най-странното е, че въпреки професионалните си успехи Лъчо се чувстваше нещастен. На пръв поглед всичко при него беше „на шест“ – мъжествена външност, гарвановочерна къдрава коса в съчетание с пронизващи зелени очи… Но личният му живот беше пълен хаос. Затова подири опасна утеха в алкохола.
Тежки напивания, скандали и разводи го съпровождаха до края на дните му…, споделят каскадьори, за които рано отишлият си колега продължава да е легенда.
Краят на Лъчезар Стоянов е кошмарен. Тотално алкохолизиран, една сутрин го намират пребит до смърт вероятно от скитници, с които е седял на обща разпивка… След пиянската свада клошарите задигат портфейла и скъпото кожено яко на агонизиращия в локва кръв актьор и каскадьор. После потъват вдън земя. Следите им се губят и досега.

Роден е в град София на 19 март 1938 г.

През 1965 г. завършва при Лазар Добрич студията за циркови артисти на ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. След това е приет в класа на проф. д-р Кръстьо Мирски.

Работил в Драматичен театър „София“.

Учавствал е във филми и като каскадьор.

Десетки роли в любими и незабравими филми като „Борис I“,“По следите на капитан Грант“, „Константин Философ“,“Дело 205/1913 П. К.“,“Пътят към София“, „Топло“,“Апостолите“,“Сватбите на Йоан Асен“,“Бразилска мелодия“,“Баща ми бояджията“, „Сиромашко лято“,“Игрек 17″, „На всеки километър“,“Осмият“ и др.

Напуска ни на 3 юни 1991 г. само на 53 г.