На погребението на мъжа си жена открила бележка в джоба му. Написаното вътре я шокирало

Кристи и Алекс били женени повече от десет години, но така и не успели да имат деца.

Вместо това те посветили цялата си енергия на кариерата си, заради което постепенно започнали да се отдалечават един от друг. 

По традиция двамата често ходели на романтични вечер. Но с течение на годините тези излизания станали по-скоро рутинни, отколкото романтични. Кристи тъжала и не криела, че копнее за нещо повече.

Мечтата на жената винаги била да изследва света, да се потопи в различни култури и да създаде незабравими спомени. Тъй като нямали деца, тя виждала в тази мечта начин да се укрепи връзката им.

Алекс обаче винаги отхвърлял предложенията й да пътуват заедно, като казвал, че е твърде скъпо и трябва да спестят пари за пенсионирането си. В резултат на това някогашната голяма любов на Кристи започнала да избледнява, след като тя усетила, че животът й се превръща в рутина от работа и сън.

Скоро семейството им било връхлетяно от голяма трагедия. Алекс бил диагностициран с рядка форма на рак. Кристи трябвало да се пребори с намаляващите си чувства, защото знаела, че дните на двама им са преброени. 

Един ден Кристи тъкмо се била прибрала от работа, когато получила обаждане от болницата. Гласът на сестрата бил сериозен: „Г-жо. Карсън, съпругът ви не е в добро състояние. По-добре е да дойдете тук веднага.“

Кристи се втурнала към болницата. Когато пристигнала, мъжът й бил наистина зле и едва говорел. Той все пак успял да каже:

„Кристи, знам, че не успях да ти го докажа, но искам да знаеш, че те обичам повече от всичко на света. В един момент усетих, че любовта ни може би вече не е толкова взаимна“. 

Затрудненото му дишане не успявало да прикрие болката зад думите му. Сълзи напирали в очите на Кристи, докато той продъжил: „Обичам те, Кристи, и не очаквах да напусна този свят толкова скоро. Имах толкова много планове за нас.”

Алекс протегнал ръка и Кристи я поела: „Това са последните ми часове и няма нищо хубаво от това да ги прекарам с теб. А когато умра, бих искал да взема частица от теб със себе си. Така че те моля да на погребението ми да сложиш нещо в джоба ми, за да го запазя завинаги“.

Трогнатa, Кристи отвърнала: „Обещавам да го направя, Алекс. Не се тревожи за мен. Ще се справя сама. Почивай в мир и бди над мен отгоре.”

По време на последните си часове заедно те слушали музика, разказали си съкровени спомени и стоели в утешително мълчание. С падането на нощта Алекс нежно затворил очи и не се събудил.

Бележката

На погребението му Кристи поставила в джоба на сакото на Алекс медальон – скъп символ на тяхната любов. Неочаквано в същия джоб тя намери;а бележка, написана от Алекс:

„Скъпа Кристи,

Обичах те през целия си живот и се радвам, че избрах да прекарам остатъка от живота си с теб. Съжалявам, че опитвайки се да ти докажа любовта си, забравих да живея в настоящето и заради това някъде по пътя се отдалечихме.

Спомням си, че когато бяхме по-млади, ти ми говореше за мечтата на живота си: да отвориш кафене на брега на океана. Кафене, в което да можеш да приготвяш своите рецепти за вкусни торти и да сервираш отбрани ястия на клиентите. Никога не забравих тази твоя мечта и това ме мотивира всеки ден да работя толкова усърдно. Съжалявам, че тя отнемаше цялото ми време и се наложи да пренебрегна теб. 

Бях толкова близо да те видя да постигнеш тази мечта, Кристи. В сейфа ми банкова сметка на твое име.

Спестих достатъчно пари, за да отвориш бизнеса си. Има и плик с документи за закупуване на земя с малка вила с изглед към морето. Това е мястото, където ще можеш да създадеш своето кафене.

Не планирах да напусна земята толкова скоро. Исках да отворя това кафене с теб. Съжалявам, че не съм там с теб, за да превърна този проект в реалност, но знай, че ще съм винаги до теб тялом и духом.

Обичам те с цялото си сърце, завинаги. Алекс.“

Кристи била дълбоко развълнувана и й се приискало да може да върне времето назад. През всичкото това време мъжът й работел в името на нейната мечта. 

В памет на любимия си съпруг, Кристи открила „Крайморското кафене на Алекс“, сбъдвайки по този начин мечтата на живота си.

То и до днес стои като свидетелство за вечната им любов и напомняне, че понякога е необходима сърцераздирателна загуба, за да се запали отново огънят на любовта и амбицията.

Какво мислите за тази красива история?