април 12, 2024

Невролог: Забравянето е знак, че сте много умни

done

Невролог: Забравянето е знак, че сте много умни

Концепцията за забравянето като признак за висока интелигентност може да изглежда нелогична на пръв поглед, тъй като обществото често свързва интелигентността с уменията на паметта. Последните проучвания и гледни точки на научната общност обаче сочат, че забравянето не е просто недостатък на човешката когнитивна система, а по-скоро съществен компонент на един високо адаптивен и ефективен мозък.

Паметта е сложна когнитивна функция, а способността да се забравя несъществена или остаряла информация е от решаващо значение за ефективното вземане на решения и решаване на проблеми.

Д-р Блейк Ричардс, невролог от Университета в Торонто, е изследвал идеята, че мозъкът активно отхвърля ненужните детайли, за да оптимизира разпределението на ресурсите си.

В проучване от 2017 г. Ричардс и колегите му предлагат, че способността на мозъка да забравя е механизъм, който му позволява да се съсредоточи върху най-подходящата информация, като по този начин пести енергия и когнитивни ресурси.

Процесът на забравяне не е случаен, а селективен. Мозъкът в своята сложна конструкция определя кои спомени да запази и кои да отхвърли въз основа на тяхната важност и значимост. Тази способност за филтриране на информацията е жизненоважна за адаптирането към постоянно променящата се среда. Високоинтелигентният човек не е обременен от претоварване с тривиални подробности, а умее да запазва и използва най-значимата и подходяща информация за решаване на проблеми и вземане на решения. Освен това забравянето може да се разглежда като форма на когнитивна гъвкавост.

Д-р Пол Франкланд, старши научен сътрудник в Болницата за болни деца в Торонто, подчертава значението на балансирането между паметта и забравянето за насърчаване на адаптивността. В проучване от 2019 г. Франклънд и екипът му доказват, че хипокампусът, област от мозъка, свързана с паметта, играе ключова роля в активното насърчаване на процеса на забравяне. Това съзнателно забравяне, според Франкланд, позволява на мозъка да актуализира базата си от знания и да се адаптира към нов опит и информация.

Способността да забравяме също така насърчава творчеството и иновациите. В един постоянно развиващ се свят задържането на остаряла или неподходяща информация може да попречи на напредъка. Приемането на забравата позволява на хората да се освободят от традиционното мислене и да изследват нови идеи, което допринася за напредъка в различни области. Макар че силната памет несъмнено е ценна, способността да забравяш е също толкова важна за интелектуалното развитие и адаптивността. Сложната взаимовръзка между паметта и забравянето показва забележителната способност на мозъка да приоритизира информацията, да пести ресурси и да насърчава творчеството. По същество забравянето не е признак на интелектуална слабост, а по-скоро проява на сложните механизми на мозъка за ефективно познание и адаптиране към динамичните предизвикателства на света.