Полицай разбира, че шофьорът е в беда, когато той просълзен го моли да не отваря багажника

Стивън едва сдържа сълзите си, докато се взираше през прозореца в полицая, който го беше спрял. Животът на дъщеря му беше застрашен и единствената му надежда да я спаси беше да се отърве от това любопитно ченге.

„Трябва да направим това отново, когато мама се прибере от командировката си, нали?“ Стивън се ухили на дъщеря си тийнейджърка Карла.

„Определено!“ – отвърна Карла. „Тя ще хареса изпълнителя с пуделите.“

Баща и дъщеря излязоха от карнавала. Бяха прекарали страхотен ден и планираха да прекарат съботната си вечер в гледане на филм. Двамата имаха приятелски спор кой филм да гледат, докато наближаваха колата.

„Шпионските филми са куци, татко“, каза Карла. „Искам да гледам комедия или най-новия филм за супергерои.“

Стивън въздъхна. „Не е още един филм за супергерой. Какво ще кажете за екшън филм?“

„Промяна на плановете. Никой от вас няма да гледа филми тази вечер“, каза мъж с груб глас.

Стивън се обърна към гласа и погледна в дулото на пистолета.

Странният мъж сграбчи Карла. — Ще се повозим, само тримата. Ти — махна той към Стивън — сядай зад волана.

Сърцето на Стивън биеше като барабан. Той срещна погледа на Карла и видя колко е уплашена, но какво можеше да направи Стивън? Човекът имаше пистолет.

— Можеш да вземеш колата — каза Стивън.

— Не ти искам колата. Мъжът отвори задната врата и бутна Карла вътре.

„Имам нужда от превоз до вкъщи, до Балтимор. Закарай ме там и ще те пусна с дъщеря ти. Откажи и никога няма да напуснеш този паркинг жив.“

„Добре.“ Стивън вдигна ръце. Той нямал друг избор, освен да се съобрази със заплахата, затова се качил зад волана и запалил колата.

„Ето, хубаво и лесно“, каза стрелецът от задната седалка. Той каза на Стивън адреса, където трябва да отиде в Балтимор. — И запомни, докато правиш каквото ти казвам, никой няма да бъде наранен.

Ръцете на Стивън бяха хлъзгави от пот, докато навигираше из Вашингтон, окръг Колумбия. Той избягваше най-натоварените пътища и скоро беше на пътя за Балтимор. Не беше далеч и той се надяваше, че скоро ще успее да остави този луд и да избяга с Карла.

Господи, той не можеше да повярва, че това се случва! Стивън погледна в огледалото за обратно виждане и сърцето му се сви при вида на обзетото от страх лице на Карла. Тя почти не беше издала звук през цялото това време, но Стивън видя, че е на ръба на сълзите.

Стивън изруга, когато отново извърна поглед към пътя отпред. Полицията беше поставила блокада!

„Спрете“, каза стрелецът. „Не стигнах толкова далеч, само за да ме хванат ченгетата.

Стивън бързо се подчини. Почти беше обзет от радост. Човекът си тръгваше и сега двамата с Карла щяха да са в безопасност.

Стрелецът имал други планове. След като Стивън спря, мъжът му нареди да отвори багажника.

„Аз и твоето момиче ще се возим в багажника от тази точка, където е хубаво и безопасно.“ Стрелецът се втренчи в Стивън.

„Ако направиш нещо глупаво, като например сигнализираш на ченгетата, ще убия дъщеря ти.“

„Моля те!“ Карла изскимтя.

Тя погледна умолително Стивън, но какъв избор имаше той? Стрелецът беше луд, закоравял престъпник или и двете. Той не искаше да заключи дъщеря си в багажника с него, но ако откаже… Стивън дори не искаше да си представи какво ще се случи тогава.

„Бъди силна, Карла“, каза Стивън, докато изваждаше багажника. „Всичко ще бъде наред.“

Лицето на Карла се сбръчка, когато най-накрая се предаде на страха си. Раменете й се повдигнаха, когато тя започна да ридае. Стивън посегна към нея, но стрелецът насочи пистолета към него.

— Отдръпни се — излая той. — Нищо няма да й се случи, освен ако не объркаш нещо.

Няколко минути по-късно Стивън подкара към блокада с молитва на уста.

— Не ме дърпай, не ме дърпай — измърмори той.

Ченгето, което стоеше на пътя, махна на колата две места пред него да продължи да кара. Полицаят махна и през съседната кола. Стивън започваше да си мисли, че той и Карла може да оцелеят тази нощ, но тогава ченгето му махна да се отдалечи.

— Щях да те пусна, но сега намесихте ченгетата.

В продължение на няколко отчаяни секунди Стивън обмисляше да натисне крака си върху газта и да потегли. Тогава здравият разум се включи. Той нямаше да стигне далеч, ако се опиташе да избяга от ченгетата, и лудият стрелец веднага щеше да разбере, че нещо не е наред.

Стивън спря и миг по-късно на прозореца му се появи друг полицай. Стивън вече беше извадил книжката и регистрационните си документи и ги беше пъхнал към полицая, преди той да успее да ги поиска.

— Изглежда, че бързаш. Полицаят го погледна подозрително.

— Просто се опитвам да се прибера, полицай.

— Е, това няма да отнеме много време, сър. Полицаят прегледа документите си. След това надникна в задната седалка. „Засега всичко изглежда наред. Отворете багажника и скоро ще тръгнете.“

Устата на Стивън пресъхна. Той прочисти гърлото си и се опита да измисли убедителна причина да откаже молбата на офицера. Стрелецът вероятно можеше да чуе всичко от багажника и Стивън трябваше да подбира внимателно думите си.

„Сър? Всичко наред ли е?“

Сълзи се стичаха от очите на Стивън и се стичаха по бузите му. — Моля те, не — прошепна той. „Аз…аз…“

Офицерът вече беше нащрек. Той погледна замислено колата, когато зад него се появи втори офицер.

— Отворете багажника, веднага! Вторият офицер нареди.

Рик е служил като полицай десет години. Неговата упорита работа и добри инстинкти му спечелиха няколко повишения през това време. В момента инстинктите му подсказваха, че нещо не е наред с мъжа, който плачеше в колата.

Той вдигна ръка и направи знак на Джеймс, колегата си офицер, да мълчи. След това извади бележника си и написа съобщение за шофьора: „Има ли някой в багажника?“

Шофьорът изскимтя, докато четеше бележката. Това беше всичко, от което Рик се нуждаеше от потвърждение, но все пак изчака мъжът да напише отговора си.

— Да — надраска той под въпроса на Рик.

Рик написа още два въпроса: „Човекът въоръжен ли е? Има ли някой с тях?

Раменете на мъжа се разтрепериха и той започна да плаче сериозно, щом прочете бележката на Рик. Той кимна и записа: „Той държи дъщеря ми“.

„Трябва да следваме протокола“, каза Джеймс. „Пускайте багажника и арестувайте всеки, който е вътре.“

Рик поклати глава.

„Ситуацията е твърде нестабилна и има твърде много неизвестни фактори. Който и да е там, има заложник. Не можем да рискуваме да бъде наранена.“

— Тогава какво ще правим?

Рик се замисли усилено. Това беше трудна ситуация и той можеше да измисли само едно решение. Той бързо обясни плана си на Джеймс. По-младият полицай се намръщи и поклати глава.

— Не можеш да направиш това — каза Джеймс. „Това противоречи на протокола и вие дори не знаете, че този човек казва истината. Може всичко да е лъжа.“

„Вярвам му“, отвърна Рик, „и това е единственият план, който имаме. Предупредително изпращане на моите заповеди.“

Рик се наведе близо до шофьора. „Сър, ще се кача в колата с вас. Точно сега ви моля да продължите да следвате инструкциите на човека и да ни се доверите, че ще ви помогнем. Моят партньор ще ни последва.“

Рик се качи на пътническата седалка и даде знак на мъжа да продължи да кара. Той се отдръпна и те потеглиха мълчаливо. Рик беше нащрек през цялото време. Веднъж или два пъти той чу приглушено тътрене и скимтене от багажника, но не изглеждаше, че мъжът там все още е наранил дъщерята на шофьора.

Докато навлизаха в предградията на Балтимор, Рик обмисляше следващия етап от плана си. Това беше частта, в която ситуацията можеше да стане опасна много бързо. Трябваше да внимава, ако възнамеряваше да разреши тази каша, без да позволи някой да бъде наранен.

Рик погледна към шофьора. Човекът беше бъркотия. Той се притесняваше, че шофьорът може да предприеме рисковани действия, за да спаси дъщеря му. За съжаление, Рик дори не успя да успокои мъжа, защото въоръженият мъж в багажника можеше да го чуе.

Няколко минути по-късно шофьорът зави на алеята. Къщата беше тъмна. Шофьорът даде знак на Рик и той кимна. Това трябва да е мястото, където е трябвало да спре. Рик и шофьорът излязоха от превозното средство, след което Рик даде знак на мъжа.

Рик се спусна на земята и се качи под колата. Той извади служебното си оръжие и наклони глава, за да види краката на стрелеца, щом излезе. Косата на тила му настръхна, докато гледаше как шофьорът заобикаля, за да отвори багажника. Рик знаеше, че времето му трябва да бъде перфектно.

Пръстите на Стивън се разтрепериха, когато щракна резето на багажника. Той беше ужасен от това, което може да намери там и какво може да се случи след това. Стрелецът избухна, когато багажникът беше отворен, и измъкна Карла след себе си.

Изражението на лицето на дъщеря му разби сърцето на Стивън. Бузите й бяха набраздени от сълзи, но сега очите й бяха изцъклени, сякаш беше затворила.

— Направих това, което поиска — каза Стивън, — сега я пусни.

Стрелецът се подсмихна.

— Колко глупав съм според теб?

Стивън гледаше ужасено, докато стрелецът стисна по-здраво Карла и се обърна. Той държеше пистолета си готов за стрелба, докато оглеждаше района.

„Излезте, който и да сте“, призова стрелецът. „Чух две врати да се затварят с трясък, когато спряхме. Ако този идиот е тук, това означава, че друг идиот се крие някъде.“

„Не, тук няма никой друг“, каза Стивън. „Това бях аз. Затворих вратата два пъти, защото първия път не го направих както трябва.“

„Лъжец!“ Стрелецът вдигна оръжието си. „Ако твоят приятел не излезе, дъщеря ти го разбира.“

Стивън почувства как светът около него се разпада. Положението му беше невъзможно. Тук нямаше правилни избори. Започваше да си мисли, че нищо, което направи, няма да спаси Карла. Дъщеря му щеше да умре и той трябваше да го гледа, знаейки, че е безпомощен да я спаси.

— Добре — извика полицаят от скривалището си под колата. „Ще изляза внимателно и бавно. Просто запазете спокойствие.“

Стивън видя как очите на стрелеца се разширяват, когато полицаят се появи. После стисна по-здраво пистолета и лицето му се намръщи.

— Намесихте ли полицията? той каза. — Това беше голяма грешка.

Стрелецът вкарва Стивън, Карла и полицая в къщата през врата, която се отваря към кухнята. След това стрелецът прерови из чекмеджетата с една ръка, докато държеше погледа си насочен към триото. Накрая извади пакет кабелни връзки и закрепи триото за столовете в трапезарията.

„Ти развали всичко, човече“, каза той, докато затягаше връзките на Стивън. „Щях да те пусна, но сега намеси ченгетата. Трябваше да те ударя.“

„Животът ви е свършен, ако го направите“, каза полицаят.

„Моето резервно копие ще бъде тук всеки момент.“

Стрелецът извика от ярост. Той блъсна полицая толкова силно, че той падна на стола си, след което стрелецът избяга от кухнята.

„Добре ли си?“ — попита Стивън полицая.

Преди да успее да отговори, заложниците чуха силен трясък, който отекна из къщата.

Стивън си помисли, че очите му сигурно го лъжат, когато в кухнята влезе възрастна дама, размахваща лопата.

„Още натрапници! Ще ви разбия главите, както направих с приятеля ви“, извика тя и се втурна към тях с високо вдигната лопата.

„Не! Ние сме заложници“, извика Стивън. — Този човек на пода е полицай.

Възрастната дама свали лопатата и се взря в полицая. След като видя, че Стивън казва истината, тя бързо ги развърза. Докато Стивън прегръщаше Карла, старата дама заведе полицая до стрелеца, когото беше повалила в безсъзнание. Рик веднага извади пистолета си и сложи белезници на мъжа.

Докато чакаха да пристигне подкреплението на Рик, възрастната дама им каза, че наскоро се е преместила в къщата. Беше го купила евтино, защото принадлежеше на крадец, осъден на доживотен затвор. След това Рик разкри, че блокадата е била да се опита да залови мъж, който е избягал от килия в съда.

Няколко дни по-късно Стивън и възрастната дама получиха медали за храброст. Стивън смяташе, че не го заслужава, настоявайки, че един смел човек би се сбил с стрелеца. Рик, който стана приятел със Стивън, имаше различно мнение.

„Нещата щяха да свършат зле, ако се биеше с него“, каза Рик. „Дъщеря ви днес е жива, защото сте избрали да играете на сигурно и сте имали смелостта да го преживеете.“

Какво можем да научим от тази история?

Храбростта не винаги е свързана с битка. Стивън трябваше да поеме риск и да се довери на полицията, за да защити дъщеря му, което изисква различен вид смелост.
Имайте вяра, когато времената са трудни. Въпреки че сме изправени пред много различни предизвикателства в живота, някои от които могат да бъдат плашещи, важно е да имаме вяра, че всичко ще се нареди по най-добрия начин.

Споделете тази история с приятелите си. Може да озари деня им и да ги вдъхнови.