Прибрах се вкъщи след работа, но съпругът ми го нямаше. Изведнъж телефонът иззвъня, беше той

Прибрах се у дома след работа, но съпругът ми липсваше. Тъкмо се канех да се захвана с приготвяне на вечеря, когато телефонът иззвъня – беше той.

– Вероятно си забелязала, че напоследък се прибирам късно – каза той студено. – Всъщност се срещам с друг човек. Моля те, нека няма сцени.

Не ме шокира особено. Отдавна свикнах да остава навън до полунощ, а децата често прекарваха времето си при свекърва ми, така че не виждах защо трябва да се тревожа. Но това обаждане ме накара да спра за миг.

– Знаеш ли, не очаквах да ми го съобщиш по този начин – отвърнах, като едва потисках раздразнението си. – Утре имам час при фризьора и разчитах ти да останеш с децата. Защо не ми каза лице в лице, вместо по телефона?

Чух го да въздъхва, а гласът му потрепери леко. Реших да продължа:

– Слушай, отивам да си взема вечерята. Кажи ми къде е майонезата.

Настъпи неловко мълчание. Като че ли от другата страна на линията той се опитваше да разбере как да реагира. Добавих с напълно спокоен тон:

– Дори няма да те питам кой е новият човек и защо тръгваш с него. Не те интересува как се чувствам? Нима изобщо не изпитваш нищо към мен?

След това замлъкнах за момент, за да обмисля думите си. Вече нямаше значение кой е третият в тази история – приемах го като негов проблем. Между другото, случайно ли си взе майонезата на любовницата си?

Последвалият отговор прозвуча объркан:

– Колко си странна! Съпругът ти си тръгва, а ти питаш за майонезата?

Разбрах, че разговорът ни няма да доведе до нищо. Затворих, без да усещам нито болка, нито обида. Отдавна знам, че за мен най-важни са домът и децата. Той може да започне нов живот, а аз ще продължа моя без съжаление.

Накрая си седнах на масата и се заех с обичайната вечеря – не защото бях щастлива, а защото бях спокойна. Вече знаех, че всичко ценно за мен е тук, в моя собствен свят.