Проклятието на хижа „Петрохан“ – Забравеният инцидент, в който загиват 7 човека

Трагедиите край хижа „Петрохан“: забравената буря от 1991 г. и новата рана в общественото съзнание

Забравеният инцидент от 1991 година

Много трудно ще намерите информация за него и повечето подробности дължим на Илия Стоянов, който разказва историята в своята книга „Разкази и стихове от планината“.

„24 часа – 168 истории“ също тръгна по отдавна изстиналите следи, за да добави важни щрихи към историята за онзи фатален 25 май 1991 г.

На 25 май 1991 г. група от десет туристи от туристическо дружество „Еделвайс“ тръгват от хижа „Петрохан“ към хижа „Пробойница“ – маршрут, който при нормални условия се изминава за около 4–5 часа. Денят започва спокойно, с добро време и увереност, че походът ще премине без проблеми.

Опитните планинари обаче знаят, че Стара планина през май често е коварна – топлите температури създават усещане за сигурност, но времето остава непредсказуемо и опасно.

Именно в такъв капан попада групата. След изминаване на част от маршрута времето рязко се влошава. Двама души решават да се върнат обратно. Останалите осем продължават, убедени, че ще стигнат крайната точка, където ги очакват други туристи.

Поредица от грешки и фатална буря

По-късно става ясно, че забавяне по пътя – включително грижите за участник със здравословен проблем – изиграва решаваща роля. Групата тръгва към дългия преход, когато денят вече е напреднал. Въпреки това туристите разчитат на опита си и на все още доброто време.

Скоро обаче планината показва истинското си лице. Снежна буря и гъста мъгла връхлитат билото. Видимостта пада почти до нула, маркировката се губи, а студът започва да изтощава хората.

Единственият оцелял – Николай Топалов – по-късно разказва за паниката, загубата на ориентация и постепенното изтощение. Някои от участниците били леко облечени и неподготвени за зимни условия. Силният вятър, снегът и измръзването превръщат прехода в борба за живот.

Нощта на „бялата смърт“

В рамките на часове ситуацията става критична. Част от групата започва да губи сили, да изпада в дезориентация и да се предава на студа. Оцелелият продължава да върви през нощта, воден от единствената мисъл – да достигне гората и да се спаси.

На разсъмване успява да намери дървета, запалва огън и преживява нощта. По-късно е открит от местни хора и отведен до безопасно място.

Телата на останалите туристи са открити едва след дни. Липсата на мобилни телефони и бавната комуникация тогава забавят реакцията на спасителните екипи. За близките трагедията става известна чак в началото на следващата работна седмица.

Памет и забрава

След случилото се колегите на загиналите поставят паметна плоча на мястото на трагедията. В онези години темата получава сериозен медиен отзвук, но с времето изчезва от общественото пространство – без интернет, без дигитален архив и без постоянен обществен разговор.

Днес малцина знаят за онзи инцидент, въпреки че той остава една от най-тежките трагедии в историята на българския туризъм.

Други инциденти около хижата

Година след трагедията хижа „Петрохан“ е засегната и от голям пожар, предизвикан от отоплителен уред по време на студентско събиране. Огънят унищожава част от покрива, но благодарение на бързата намеса на пожарникари няма жертви.

През годините районът остава място с трудна история – планина, която привлича туристи, но и напомня колко бързо условията могат да се превърнат в опасни.

Планината не прощава

Съвременната трагедия край „Петрохан“ върна вниманието към тази забравена история. И макар причините в двата случая да са различни, общото е едно – суровата реалност на планината и уязвимостта на човека пред природата и собствените му решения.

Днес „Петрохан“ е повече от географско място. Той е символ на уроците, които обществото често научава по най-болезнения начин – за подготовката, отговорността, психическата устойчивост и границата между увереността и риска.

Планината остава там – красива, но безкомпромисна. А историите, които носи, напомнят, че паметта е единственият начин трагедиите да не се повтарят.