април 12, 2024

Съпругата на Котков разсекрети истината за отношенията между Гунди и жена му

done

Съпругата на Котков разсекрети истината за отношенията между Гунди и жена му

Катя Коткова е вдовица на големия футболист от близкото минало Никола Котков, който загива в катастрофа в прохода „Витиня“ на 30 юни 1971 година. Тогава той и Георги Аспарухов пътуват за Враца, където са поканени за честването на 50-годишнината от основаването на местния клуб „Ботев“. На завой в прохода „Витиня“ автомобилът на Гунди се удря в ЗИЛ с ремарке в резервоара. Оттам се разлива гориво и леката кола лумва в пламъци.

Днес вдовицата на Аспарухов Лита живее в София, а тогавашната жена на Котков Катя се премести в дунавското село Бъзовец. Там отглежда 18 котки и няколко кучета и съжителства с бивш състезател по ръгби. Лита и Катя избягват да се явяват заедно на помени на мъжете си.

В ексклузивно интервю за вестник „Галерия“ Катя Коткова разкрива сензационни факти за трагедията пред журналистката Кристина Патрашкова.

– Катя, на 30 юни се навършват 50 години от фаталната катастрофа на Гунди и Котков. Мъката едва ли е намаляла.
– Проследете как се изопачиха нещата през последните години. Навремето пишеха, че двамата са страшна двойка, едва ли не щяха да ги описват в учебници. А така се случи, че името на единия почти вече не се споменава.

– Искате да кажете, че Никола Котков е забравен?
– Общо взето излиза, че Котето не е бил на белия свят. Обидно е! Преживяла съм какво ли не – дори обиди от майката на Лита (съпругата на Гунди – бел.ред.) на гробищата. Плакала съм. Караха ме нашият гроб да не е засаден с цветя като този на Гунди. Със сегашния ми съпруг Митко в един дъждовен ден ходихме на гроба да садим над 100 бройки цветя.

Отиваме след два дена и половината от цветята бяха извадени от нашия гроб и засадени в гроба на Гунди. Не знам кой го направи, но беше ужасно.

– Това ли е причината за огорчението в душата ви?
– Синът ми Борислав беше на три, когато баща му си отиде. Непосредствено след това един мъж от съседния блок си вареше буркани в междублоковото пространство. Борислав нещо гледаше там и изведнъж един маркуч, много нагорещен, го удари между крачетата. Този белег му остана завинаги. Когато стана този инцидент, от Пето районно назначиха за вещо лице бащата на Лита. От цяла България него ли намериха?

– Това вероятно е било случайно. Има ли друга причина за конфликта ви с Лита?
– Много неща за отношенията й с Гунди не се знаят, те всъщност се жениха два пъти, защото бяха в официален развод. Когато нашите футболисти участваха на Европейското, някъде 1969-1970 г., пътувахме в Лисабон, Марсилия, Бремен. Тогава Гунди ме молеше да спя с Величка в една стая и да й говоря да не се развеждат. Лита ми обясняваше, че баща й й уредил да замине да специализира в Швеция, и явно тогава е мислела да се разделят. След това подписаха втори път.

– Все пак двамата с Котков са били близки приятели.
– Имаше период, когато Гунди идваше всяка сутрин да взима Котков с колата за тренировки на „Герена“. Често вечеряхме в стария „Берлин“, общувахме.

– Какво си спомняте от деня на катастрофата?
– Гунди мина да вземе Котето с колата. Имахме тогава един бял ангорски котарак, който след смъртта на мъжа ми изчезна. Котето бил с котарака в детската стая и чакал Гунди. Аз бях до бакалията, той казал на дъщеря ни Муца, че заминават. Обсъждали с Аспарухов идеята дали да не пътуват за Враца с децата, но мъжът ми отказал.

– Има версия, че в колата е пътувал трети човек.
– Да, качили са един военен на бензиностанцията на Витиня. Когато отидохме там, бензинджийката каза: „Ох, ужас, ужас, не съм виждала по-страшна катастрофа…“. Може би десетина дни по-късно, вече се бях прибрала вкъщи, се обади една жена – съпругата на военния. Каза ми къде живее и поиска да се видим. Казах й: „Те лежат един до друг и аз не мога никакво отношение да взема“.

– Защо толкова дълго прикриваха смъртта на третия човек?
– Защото не искаха да се говори за вината на Гунди. Спомням си, че когато отидохме на Витиня след трагедията, може би на 200-300 метра от мястото на произшествието имаше военен патрул, който ни спря. Тогава покрай нас мина бежова линейка с матирани стъкла. Вътре са били труповете им.

– Как живеете днес?
– Живеем скромно в стара къща в село Бъзовец. Гледаме 18 котки, а животът ми винаги е бил толкова динамичен. Навремето бях заместник-председател на федерацията по ръгби, играех женски футбол. Сега на гробища, като отида, и се разстройвам. Не искам да се виждам и чувам с Лита… Трудно ми е, защото съм от много интелигентно музикално-артистично семейство. Майка ми е завършила Музикална академия при Иван Вулпе. Трето поколение софиянка съм. Старото руско посолство беше на ъгъла на „Раковска“, като тръгнеш надолу, имаше една огромна къща. Тя беше на баба ми Анка, сестрата на баба ми. Нейният мъж е бил зъболекар на цар Борис. Вуйчо ми Христо беше женен за румънка. Андрей Чапразов ми е чичо – на мама братовчед. Бяха големи приятели с големия син на Георги Трайков. Последния път, когато бях с тях, Котето си беше отишъл. Жената на Андрей беше Лили Барева. Беше най-добрата леля на света. Сега ми останаха само спомените за всичко това.