септември 21, 2024

Бяха минали САМО 9 дни от смъртта на свекърва ми. През нощта отвън излая куче, което веднага ни събуди

Бяха минали САМО 9 дни от смъртта на свекърва ми. През нощта отвън излая куче, което веднага ни събуди

Доскоро с мъжа ми и майка му живеехме в къща в провинцията. Омъжих се рано, на 18, тогава нищо не знаех и нищо не можех. Свекърва ми ме научи на всички мъдрости на живота. С нея изградихме страхотни отношения, имахме си доверие.

Свекървата беше хубава жена: величествена, белолика, с гъста синьо-черна коса. Съпругът й загина трагично преди много време. Свекървата така и не се омъжи повторно. Тя се посвети на отглеждането на сина си, на работата и домакинството.

В двора си гледаше и животни. Крава мучеше в обора, а пилета редовно пиукаха в кокошарника. Но пък кучешката колиба пустееше след смъртта на кучето й на име Найда. Други кучета така и не си взе.

Свекърва ми почина на 7 години Напоследък не се движеше много. Прекарваше много часове пред телевизора с плетиво в ръце и спеше.

След смъртта й се случи нещо много необикновено.

Бяха минали девет дни от смъртта на свекърва ми. Съпругът ми и аз спахме дълбоко. Изведнъж под прозореца излая куче. Сънят моментално ни напусна. Залепихме се на прозореца.

Зад оградата до къщата ни седеше куче и виеше. Ясно се виждаше на светлината на улична лампа – голямо по размери, синьо-черно на цвят, с издължена муцуна.

Кучето гледаше през прозореца на къщата ни, право към нас, движейки лапите си от нетърпение. Ясно беше, че иска да влезе в двора.

— Да го пуснем ли – попита съпругът ми, а аз кимнах. Когато излязохме с мъжа ми на двора, чухме кучето да драще по портата и да скимти. Мислехме, че ще изтича до колибата на Найда, но то се втурна към входната врата. Не възразихме. Кучето беше женско. Не миришеше на куче, беше чиста и добре поддържана. Черната й козина блестеше.

Кучето изтича в стаята на починалата свекърва и спря на прага. После се приближи до стола, на който свекърва ми обичаше да седи приживе, и сложи муцуна върху недовършеното плетиво.

Стоях наблизо и видях очите й да се пълнят със сълзи.

После кучето въздъхна, точно като човек. То дойде до мен, изправи се на задните си крака и ме хвана за раменете с предните си крака, сякаш ме прегръщаше. И в мен напираха сълзи. Погалих кучето по главата. По това време съпругът отиде в кухнята и изсипа малко супа в купа. Кучето обаче отказа да яде.

Кучето обгърна мъжа ми с лапи, точно като мен, притисна се, замръзна за минута и след това бавно, сякаш неохотно, тръгна към изхода на къщата. На прага тя се спря и ни погледна. От очите й потекоха сълзи. Така стояхме и се гледахме – тя нас, ние нея.

На душата ми беше тежко: тъжно, мрачно, неспокойно. Тогава кучето докосна вратата с лапа, показвайки, че иска да излезе. Паднах изтощена на дивана.

Съпругът ми й отвори портата, а когато се върна, ми каза: „Мислех, че може би ще живее в колибата на Найда, но тя избяга. Изчезна изведнъж…“

Предположих, че това е свекърва ми, която е дошла да се сбогува с нас и дома ни. Тази нощ дълго не можахме да заспим, спомняхме си и си говорехме за починалата.

Don`t copy text!