Депутатите окончателно решиха: Ето какво ще стане с пенсиите след нова година

Парламентът прие на второ четене Законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2024 г., предаде БТА.

Проектът предвижда от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2023 г., да се осъвременят с 11 на сто. От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, при пълен осигурителен стаж, ще се повиши от 523,04 лв. на 580,57 лева. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 3400 лева. Социалната пенсия за старост ще се увеличи на 307,07 лева.

През 2024 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях са предвидени 21,6 млрд. лева. Предвидените разходи са с 2,440 млрд. лв., или с 12,7 на сто повече спрямо 2023 година.

От 1 януари 2024 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, земеделските стопани и тютюнопроизводителите се увеличава от 780 на 933 лева. Повишава се и максималният осигурителен доход за всички осигурени лица от 3400 лв. на 3750 лева.

В законопроекта е предвидено от 1 юли 2024 г. да се увеличи т.нар. вдовишка добавка от досегашните 26,5 на сто на 30 на сто от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг или съпруга. Увеличава се и максималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица от 85,71 лв. на 107,14 лева.

Предвидени са и промени, съгласно които първите два работни дни от временната неработоспособност ще бъдат заплащани от осигурителя, а от третия ден на настъпване на неработоспособността – от държавното обществено осигуряване.

От 1 януари 2024 г. максималният осигурителен доход в България се увеличава на 3750 лева, а от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2023 г., се осъвременят с 11%. От същата дата минималната пенсия за стаж и възраст става 580 лева. Обезщетението за майчинство остава без промяна и замръзва на 780 лева. Таванът на пенсиите също се запазва – на 3400 лева. Работодателите ще плащат болничен за първите два дни вместо за първите три.

Това реши парламентът, като прие на първо четене Законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2024 г. Това стана със 135 гласа „за“, 30 „против“ и 32 „въздържал се“. Очаквано законопроектът не беше подкрепен от „БСП за България“, „Възраждане“ и „Има такъв народ“.

Дебатите по бюджета на ДОО преминаха формално и без дискусия по същество, след като по-рано, по време на дебатите по бюджета на Здравната каса, ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС изгладиха неразбирателствата и се разбраха за избора на ръководства за регулаторите и за бюджета. На срещата в парламента бе потвърдена и подкрепата към премиера Николай Денков и вицепремиера Мария Габриел, както и към цялото правителство. Борисов потвърди, че ГЕРБ няма да иска оставката на финансовия министър Асен Василев.

За разлика от дебатите по бюджета на НЗОК тези по бюджета на ДОО не разгорещиха залата.

Доскоро най-коментираната тема за ръст на максималния осигурителен доход остана на заден план, докато вниманието беше фокусирано върху замразяването на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст на 780 лева и на минималния дневен размер на обезщетение за безработица на 18 лева. Именно към тези две предложения бяха насочени основно критиките на опозицията.

Искрен Арабаджиев от „Продължаваме промяната – Демократична България“ защити проекта, посочвайки, че има резон да се увеличи минималният размер на обезщетение за безработица и до второ четене ще се направят промени, така че сумата да се завиши до 21 лева на ден.

Относно майчинството депутатът каза, че във времето ще се мисли за някакъв механизъм, но не и да се обвърже с минималната работна заплата.

Ръстът на максималния осигурителен доход е правилно решение заради ръста на заплатите, подчерта той. Същото е мнението на ПП и за жеста към работодателите да плащат само първите два дни от болничния.

Георги Гьоков от БСП за България заяви, че бюджетът на ДОО прилича на една проста счетоводна сметка – приходи и разходи. Липсва политика по приходите – как да се увеличи събираемостта на осигуровките, как да се изсветли икономиката и да се намали сивия сектор, посочи той.

„Откакто ПП-ДБ влезе в сглобка и излезе от коалиция с БСП, спря да провежда социална политика, спря да провежда каквато и да е политика в защита на българското семейство и българските граждани“, коментира Георги Георгиев, от „Възраждане“.

Социалният министър Иванка Шалапатова коментира, че с предлагания бюджет се постига баланс и устойчивост. Тя отбеляза необходимостта да се приемат социално и финансово приемливи решения както за осигурените и пенсионерите, така и за бюджета на ДОО.

„Бих била радостна, ако финансовото положение на бюджета и системата за обществено осигуряване позволява увеличаване на всички форми на обезщетения“, посочи Шалапатова. Тя отбеляза, че тази цел трябва да бъде съобразена с финансовите възможности на бюджета, който е осигурен в настоящия момент.

Възрастта и необходимият трудов стаж за придобиване на право на пенсия нарастват от началото на 2024 г. Изискваната възраст за жените се увеличава с 2 месеца, а за мъжете – с един месец. Но мъжете могат да излязат в пенсия доста по-късно от жените, въпреки че средната продължителност на живота им е по-кратка.

Изискваният трудов стаж за пенсия нараства и за мъжете, и за жените с 2 месеца. От 1 януари, за да излязат в пенсия, жените трябва да са навършили 62 години и 2 месеца и да имат трудов стаж от 36 години и 6 месеца. За да получат пенсия, мъжете трябва да са навършили 64 години и 7 месеца и да имат стаж от 39 години и 6 месеца, гласят текстове от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Постепенното увеличение на възрастта и необходимия стаж за пенсия беше решено преди години, а целта е да бъдат ограничени разходите за изплащане на пенсии. Стажът за излизане в пенсия ще нараства, докато през 2027 г. достигне 37 години за жените и 40 години за мъжете. Възрастта за пенсиониране и за мъжете, и за жените ще нараства, докато достигне 65 години. За мъжете това ще стане сравнително скоро – през 2029 г., а за жените – през 2037 г. След края на 2037 г. възрастта за пенсиониране трябва да нараства с увеличението на средната продължителност на живота, пише в КСО. Но поне засега няма основание възрастта за пенсиониране да продължи да бъде вдигана.

По принцип средната продължителност на живота нараства през годините. Поне така беше до 2019 г. С ковид кризата през 2020 г. обаче ситуацията се промени и оттогава средната продължителност на живота продължава да намалява. Според последните данни на НСИ средната продължителност на живота е 71,9 години, като при мъжете е 68,3 години, а при жените е със 7,5 години по-висока – 75,8 години.

Оказва се, че сме се върнали на нивото отпреди 20 години, когато продължителността на живота е била приблизително същата.

Но възрастта за пенсиониране продължава да нараства с цел да бъдат спестени пари на държавната хазна. А времето, през което хората могат да се радват на пенсията си, намалява. Въпреки това все по-често икономисти коментират, че може да се стигне до ново вдигане на възрастта за пенсиониране, заради големия недостиг на пари в бюджета на държавното обществено осигуряване.

Заедно с вдигането на изискванията за получаване на пенсия нараста и броят на хората, които излизат в пенсия преди да навършат необходимите години и стаж.

През 2024 г. се запазва правото на ранно пенсиониране до една година преди навършване на нормалната възраст при наличие на изисквания стаж.

Това право може да се ползва от жените, навършили възраст 61 години и 2 месеца при стаж 36 години и 6 месеца, както и от мъжете на възраст 63 години и 7 месеца със стаж от 39 години и 6 месеца. Тази пенсия се отпуска пожизнено с намаление от 0,4% за всеки месец, недостигащ на човека до общата пенсионна възраст.

За придобиване на така наречената пенсия при непълен осигурителен стаж, т. е. когато човек няма достатъчно трудов стаж, но има най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, той трябва да е навършил възраст от 67 години.