Дилъри на ценни книжа потвърдиха, че на международните пазари България има нов дълг от 2,3 милиарда евро

Пред БНР дилъри на ценни книжа са потвърдили, че страната ни е набрала нов външен дълг в размер на 2,3 милиарда евро с две емисии на външни пазари.

По обичай от министерството на финансите уведомяват с официално съобщение един ден по-късно.

Информацията сочи, че новият дълг в размер на 2,3 милиарда евро е разпределен в цели две емисии, които имат различен падеж.

Първата е след 7,5 години, а втората след 12, 5.

За цялата година общо нашата страна може да поеме нов дълг в размер от 7,5 милиарда лева, който да бъде предназначен за покритие на стари задължения, както и покриване на дефицита.

Според източниците на информация, интересът е бил голям, определят операцията като „ударна“ и в „подходящ момент“, поради това че е постигнато свиване на спредовете.

Без бюджет, но с прогноза

Аукционът идва, без все още да има представен бюджет за 2024 г., но преди дни финансовото министерство публикува актуализираната си макроикономическа прогноза и вече даде на няколко пъти ясна заявка, че планира дефицит в рамките на позволените по европейските правила 3%. 

Вероятно таймингът е съобразен и да е след приключване на местните избори, което е от малко значение за международните инвеститори, но обичайно темата за дълга се употребява на вътрешния политически фронт. Същевременно търканията около кметския вот внасяха и известна несигурност и около стабилността на правителството.

Друг ключов момент за чуждестранните купувачи на облигациите са перспективите България да приеме еврото от 2025 г. Макар заявената цел от правителството да остава непроменена, все още има съществена несигурност заради нивата на инфлация.

В последното си интервю за „Капитал“ финансовият министър Асен Василев заяви, че се водят разговори с Брюксел, ако инфлацията е единственият критерий, който остава непокрит, да се търси вариант за изключение.

Наскоро и заместникът му Георги Клисурси обясни пред вестника, че критерият (1.5 пункта над трите страни с най-ниска инфлация) е мислен за един свят, в който целта за инфлацията е била 2%. „Сега, когато инфлацията е 6-8%, има някаква логика и този буфер да бъде малко по-широк. Мисля, че имаме разбирателство в Брюксел по този въпрос“, каза той.