Диян Илиев-Мексиканеца получих съобщение от Калушев, че…

Диян Илиев, първият човек, който достига до мястото на инцидента и открива телата край хижата „Петрохан“, разказва за преживяното в сутрешните часове на фаталния ден.

Показаният му видяха бял свят, след като днес окръжните прокуратури в София и Враца предоставиха материалите от разследването по случая „Петрохан“ на председателя на Народното събрание Рая Назарян, предаде Пловдив 24.

Сбогом приятелю, ние много се уморихме и нямаме повече сили. Това съобщение получил Диян Илиев, наричан още Диян Мексиканеца, от Ивайло Калушев на 1 февруари около 19:45 часа. За това той е разказал пред МВР.

Около 9:30 ч. на 2 февруари Илиев тръгва с автомобила си към хижата заедно със съпругата си. По думите му изпитвал вътрешно притеснение, без да може да обясни причината. При чешмата по пътя поставя вериги за сняг и уведомява баща си по телефона, че се качва нагоре.

Пътят бил труднопроходим и се наложило форсиране на автомобила, за да достигне до железния синджир, обозначаващ началото на частната територия. Още там прави първото тревожно наблюдение – снегът бил сивкавочерен. От сградата се издигал пушек, макар първоначално да не се виждали пламъци. В района липсвали каквито и да било следи от хора или автомобили.

Илиев инструктира съпругата си да остане заключена в колата.

От багажника взема малка секира и метален лост, първоначално с намерение да се защити от кучето пазач, което обаче не се виждало в двора.

Мъжът обикаля задната част на хижата, където покривът вече горял. През страничен вход влиза в малко фоайе. Вътре имало силно задимяване и започващ пожар, но той не се качва на втория етаж. След кратък оглед излиза и се отправя към централния вход.

От тази страна щетите били по-сериозни – навсякъде имало тлеещи въглени и гъст пушек.

На около 5-10 метра от входа, близо до колибата на кучето, Илиев забелязва три тела, лежащи в снега. Това били неговите познати – Пламен, Дечо и Ивайло Иванов. Пламен и Дечо лежали по гръб, а третият -по очи. И тримата имали кръв по главите и пепеляв отенък на кожата.

До едно от телата се намирал черен пистолет. Въпреки шока Илиев отново влиза в сградата, търсейки други хора, които знаел, че би трябвало да са там.

Във вътрешността на хижата, особено по стълбите и във фоайето, свидетелят забелязва разпръснати десетки гилзи. По негови преценки те били по-дълги и по-дебели от стандартни пистолетни патрони – приблизително 3-4 см дължина и 7-8 мм дебелина. Гилзите били разхвърляни по начин, който според него напомнял сцена от масирана престрелка.

На втория етаж задимяването било толкова гъсто, че видимостта била нулева, поради което той се отказва от по-нататъшно проникване.

Илиев не открива двама от присъстващите обичайно в хижата – Ивайло Калушев и Николай Златков. Предполага, че може да са напуснали района с кемпера, който обаче не бил на обичайното си място.

Що се отнася до останалите автомобили, свидетелят смята, че пътническият бус бил паркиран по-ниско, до отбивката от главното шосе, а двата пикапа „Тойота“ вероятно се намирали в гаражите на хижата.

След като напуска района, Илиев среща патрул на гранична полиция на главния път и съобщава за видяното. По указание на служителите подава сигнал на телефон 112. Провежда няколко последователни разговора с полицията и Спешна помощ, докато се уточни административната юрисдикция на района.

По-късно се връща на място заедно с пристигналите полицейски екипи. От него са взети обтривки от ръцете за наличие на барутни частици – процедура, с която той доброволно се съгласява.

В показанията си Илиев заявява, че не му е известно за конфликти между загиналите. Те обаче споделяли, че охраната на защитената зона често пораждала напрежение с лица, отказващи да спазват установените правила.

Свидетелят подчертава, че е останал на разположение на разследващите органи през целия ден и е съдействал изцяло на проверката.

Деян е бил регистриран по настоящ адрес в село Гинци на чиято територия попада районът на хижа „Петрохан“. Местните жители разказват, че той е закупил къща в селото и е живял там със своята партньорка – мексиканка. Двамата водели затворен начин на живот и почти не общували с хората от селото.

По думите на местни жители, няколко дни след разкриването на случая Деян е напуснал имота си набързо. При посещение на място не са открити следи от скорошно присъствие – в снега около къщата липсват стъпки, което подсказва, че оттогава никой не е влизал в нея.

Известно е още, че мъжът е спелеолог и инструктор по техническо пещерно гмуркане, като в това си качество е бил в близки отношения с Калушев, включително при пътувания в чужбина, сред които и Мексико.

От представената официална информация става ясно, че:

• На 27 януари 2026 г. Ивайло Калушев, Николай Златков и Александър Макулев, заедно с непълнолетно момиче, пътуват с кемпер до Бургас и село Българи.

• На 30 януари тримата мъже се завръщат в София и оставят момичето на домашния ѝ адрес.

• На 8 февруари около 9:30 ч. е подаден сигнал за паркиран кемпер във Врачанския Балкан, местността Паталейна. В специализирания автомобил са открити три тела с огнестрелни рани в областта на главата.

ГДБОП е извършила проверка на Facebook профила на Ивайло Калушев. Установено е, че на 3 февруари е отчетена активност, свързана с IP адрес на сателитната мрежа Starlink. След официално запитване компанията е предоставила приблизително местоположение на сателитната чиния – в района на пещера Леденика край Враца.

По-рано същия ден във Facebook профила на Калушев е публикувано стихотворението „Борба“ от Христо Ботев

Остава открит ключовият въпрос: Дали отчетената активност във Facebook действително означава, че Ивайло Калушев лично е влизал в профила си на 3 февруари, или става дума за техническа активност, която не доказва присъствие на жив човек?

Отговорът на този въпрос е от съществено значение, тъй като пряко влияе върху датировката на смъртта и цялостната хронология на събитията.