Докато всички следят Иран, нова война назрява в…

Регионът на Африканския рог отново е изправен пред риск от мащабен военен конфликт. Докато международното внимание е насочено към Близкия изток, Етиопия и Еритрея се движат по ръба на нова ескалация, която заплашва да дестабилизира петата по големина икономика на континента. Това коментира Румяна Дечева, експерт по международно развитие, в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.

Федералното правителство на Етиопия изпрати сили към северната си провинция Тиграй, където бруталната гражданска война от 2020-2022 г., която въвлече в съседна Еритрея, отне стотици хиляди животи. Вече е имало схватки и атаки с дронове; на 19 февруари Международната кризисна група публикува доклад, предупреждаващ, че рискът от конфликт е висок.

Напрежението между премиера Абий Ахмед и Народния фронт за освобождение на Тиграй (НФОС) – доминиращата полувоенна, полумарксистка партия, която той измести от столицата през 2018 г. – отново се покачва поне от миналата година, водено от разочарованието от неизпълнението на условията на мирното споразумение, което сложи край на предишната война.

„Бълбукащите“ конфликти и крехкият мир

Мирът, сключен в края на 2022 г. след опустошителната война в Тиграй, се оказа по-скоро временна пауза, отколкото окончателно решение. Според Дечева фундаменталните причини за триенето между централната власт и регионалните сили остават неизкоренени.

„Виждаме предупреждение, включително от Американския институт за изследване на войната, че ако възникне конфликт, той може да ескалира и да доведе до нова война между Етиопия и Еритрея. Ние знаем за амбициите на Етиопия след загубата на излаз на море“, посочи Дечева.

Неприлагането на ключови точки от мирния договор създава огнища, които лесно се възпламеняват по етническа и религиозна линия.

„Онези конфликти, които не бяха разрешени нито по време на военните действия, нито след това в мирния договор – тези напрежения някак си през цялото време бълбукат.“

Битката за пристанищата: Икономика vs. суверенитет

Етиопия е най-голямата държава в света без излаз на море, което се превръща в критична пречка за нейната експанзивна икономика. Премиерът Абий Ахмед активно търси начини да си осигури постоянен достъп до Червено море, което обаче предизвиква острото недоволство на съседите му.

„Етиопия е една страна, която има силно развитие, много силно икономическо развитие. Най-голямата страна в Африка, която няма излаз на море, тя е петата икономика в Африка. И същевременно има много територии, които се развиват така, както те самите пожелаят.“

Амбициите на Адис Абеба включват не само Еритрея, но и спорни споразумения със Сомалиленд, които допълнително нагнетяват напрежението в Рога на Африка. Липсата на избори в Тиграй и изключването на Тиграйския народен революционен фронт от политическия живот в Етиопия са другите фактори, които подкопават стабилността.

Инфлация и продоволствена криза

Конфликтите в Африка вече не са изолирани събития. Войната в Близкия изток и напрежението около Иран оказват директен „инфлационен шок“ върху африканските държави, които са силно зависими от вноса на горива, торове и храни, каза Дечева.

„Това, което се случва със спирането на движението на горивата от Близкия изток, вече се отразява. Източна Африка, като нетен вносител на всичко – на храни, на горива, на торове – всъщност е много по-уязвима.“

Средната задължнялост на Африка достига 63% от БВП, а страни като Етиопия вече са принудени да предоговарят дълговете си с международните финансови институции заради цените на петрола над 100 долара за барел. Според Дечева, последствията са вече налице и са необратими за най-бедните слоеве.

„Както и да се развие войната… за Африка последиците вече са тежки, с изключение на няколко страни, които произвеждат собствени торове и имат собствена преработка на горива. Големият печеливш в момента е единствено Нигерия, докато останалите 53 страни са по-скоро губещи.“