Една от първите ни щангистки не дочака рождения си ден

Елена Клифорд Окот, лекоатлетка и една от първите български щангистки, днес трябваше да навърши 52 години. За съжаление обаче тя не дочака рождения си ден, след като на 28 април почина след заболяване и остави 4 дъщери.

Елена е възпитаничка е на Спортното училище в Добрич и от първия випуск на специалност „лека атлетика“ през 1984 година.

Бяга 100 метра с препятствие и има щастието да се подготвя при Емилио Бенеков, който е от златното поколение на Христо Марков и Чавдар Чендов.

Четири години по-късно е приета в Спортното училище във Варна. Там пък е сред първите момичета, решили да се пробват във вдигането на тежести. И успява!

Само за година вече е сред призьорките на България, непосредствено след титулярките Камелия Николаева и Даниела Керкелова.

На първия си шампионат за жени в Хасково е втора с двубой от 142 кг в категория до 60 кг (1989 г.), а на следващата също взима сребро в Смолян със 175 кг.

Успехите си в „Спартак“ (Варна) момичето дължи на изявения треньор Георги Сакеларов, носител на пет медал от параолимпийски игри.

Нейните резултати не остават незабелязани и Елена е поканена в националния отбор за девойки. Тя е сочена за една от най-перспективните щангистки и тренира с шампионките и многократни медалистки от национални, европейски и световни първенства и нейни близки приятелки Милена Трендафилова, Изабела Рифатова и Жанета Георгиева, която много й помага в новото начинание.

През 1991-а се подготвя за световното в Кардиф, но на една от тренировките в „Спортпалас“ щанга пада на крака ѝ. Травмата се неглижира, Елена получава усложнения и се стига почти до гангрена. Следва операция, извършена от светилото в ортопедията по онова време проф. Димитър Шойлев. Кракът е спасен, но контузията не й позволява да остане в големия спорт.

През 1991 година Окот завършва образованието си, а на следващата се омъжва, с което окончателно слиза от подиума.

И макар да има кратка кариера, Елена Окот успява да вземе почетното звание „майстор на спорта“, когато е едва на 17 години.

В спорта обаче остава най-голямата й сестра Джулиета. Тя е сред първите ни представителки в женската борба и влиза в топ 8 на света. Братът на Елена – Паул, пък е един от най-техничните боксьори по онова време. Възпитаник на Спортното училище в Добрич, Паул е многократен медалист от национални и международни състезания и осъществява първия трансфер на ринга в България.

От спортната рота на ЦСКА, където отбива военната си служба, талантът е трансфериран в школата на Военноморкото училище във Варна и се подготвя под ръководството на иконата на родния бокс Ивайло Маринов.