Извънредно: Нещо страшно се случва по плажовете в Черно море

Петна от мазут изплуваха по плажове в Русия, след като буря повреди два петролни танкера в Керченския пролив, а трети в момента бедства. Петролът е изплувал по протежение на десетки километри по бреговата линия в южния Краснодарски край.

„Тази сутрин петна от мазут бяха открити по време на наблюдение на бреговата линия. Нефтопродуктите бяха изхвърлени на брега на няколко десетки километра от село Веселовка в района на Темрюк до село Благовещенская в Анапа“, каза губернаторът на региона Вениамин Кондратьев.

260 души са изпратени да почистят бреговата ивица.

Видеоклипове, циркулиращи онлайн в социалните медии, показват нефт, изхвърлен на плажа „Перлата на Русия“, докато местните медии публикуваха изображения на птици, изцяло покрити с мазут. Пълният размер на щетите все още не е ясен, въпреки че разливът може да бъде една от най-лошите екологични катастрофи, засегнали региона през последните години.

Два руски петролни танкера „Волгонефт 239“ и „Волгонефт 212“ бяха сериозно повредени по време на буря близо до Черно море в неделя. Плавателните съдове са превозвали около 9200 тона мазут – тежък петролен продукт с ниско качество.

Един от корабите засяда, разкъсва носа си, а след това се разполовява и потъва. Приблизително 3700 тона мазут са се излели в морето.

Корабът е превозвал 13-членен екипаж. Според официални лица един моряк е загинал при корабокрушението. Другият танкер е имал 14 членове на екипажа на борда, всички от които са били безопасно евакуирани. И двата кораба са били на повече от 50 години, което предизвика опасения в рамките на ЕС и в корабоплаването относно използването на остарели танкери от Русия като част от нейния така наречен „сенчест флот“.

Има ли опасност разливът да стигне до България? 

Понастоящем не се наблюдава изменение на обстановката, предизвикана от петролния разлив край Керченския проток, съобщиха от пресцентъра на МОСВ.

По данни на Центъра за интегрирано управление и мониторинг на бреговата зона на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ все още не са налични актуални сателитни изображения на пострадалия район поради плътната облачна покривка.

Центърът за интегрирано управление и мониторинг на бреговата зона на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ представи на МОСВ данни за извършените симулации за прогнозиране на движението и разпространението на разливите до 25 декември 2024 г. включително, чрез използване на прогнозни данни за морските течения на Коперник.

Анализът показва, че морските течния в повърхностния слой в акваторията на инцидентите устойчиво ще пренасят нефтените замърсявания в посока Север, като на практика ще ги задържат в акваторията на Керченски пролив, като част от тях могат да попаднат и в акваторията на Азовско море.

„Резултатът и от модела на НИМХ е сходен – в много кратък интервал след изпускането на петрола той се отнася до бреговете на Керченския пролив, като част от него продължава на Север в Азовско море“, коментира Васко Гълъбов от НИМХ.

Петролът ще претърпи физикохимични изменения в резултат на контакта с водата (т.нар. деградация), която с времето води до потъването му.

Очаква се през следващите дни, при облитането от сателитите Sentinel-1, Sentinel-2 и Sentinel-3 да е възможно проследяване на реалното разпространение на петролния разлив.

Междувременно, според доц. Николай Вълчев, специалист по хидродинамика от БАН, прогнозата за теченията в Черно море остава непроменена – преобладаващият пренос продължава да бъде насочен на Североизток и е със скорост около 60 см/с. Постъпила информация от независимия новинарски сайт maritime.bg сочи, че замърсяването е достигнало черноморския курорт Анапа в Краснодарска област.

Отслабване на вятъра се очаква на 19 декември, което ще доведе до намаляване на скоростта на теченията.

Очаква се щетите за околната среда, причинени от петролния разлив, да бъдат сериозни в засегнатия район.

Не се очаква Българското Черноморие да бъде засегнато.

Черно море е изправено пред тревожна тенденция – намаляващ рибен запас. Какви са причините и как рибарите се справят с тази реалност?

Тревожна тенденция – рибата в Черно море намалява, въпреки богатия улов през последните седмици. Според рибарите, основните причини са свързани с климатичните промени.

По професия Георги е корабен електротехник, но от дете е и любител рибар.

„Аз съм пътувал 18 години по целия свят с кораби, но веднъж намокрят ли ти се панталоните със солена вода, няма отказване. Вече съм на 70, значи над 65 години съм в морето. Всеки един миг съм в него“, каза Георги Петров пред Bulgaria ON AIR.

Хубавите риби се оказват преходни

Със съжаление споделя, че рибарството изчезва, а рибата в Черно море е все по-малко, пишат от БЛИЦ.

„Много от видовете са изчезнали и много малко риби са останали вече за промишлен риболов, за да може да ти е поминък. Големият процент от хубавите риби са преходни.

За Черно море са приети решения за продължаване на действащите мерки за запазване на цацата, черноморската бодлива акула, както и на запасите от рапан. Въведена е и пълна забрана на риболов на есетрови риби.

Черно море се нуждае от спешни мерки за опазване на рибните ресурси. Дали ще успеем да запазим богатството на морето за следващите поколения?