Изгоних и двете снахи през вратата с бебета на ръце. Да, аз съм лоша свекърва, но ще ме разберете
Да, аз съм същата лоша свекърва. Но сега ще ви обясня цялата ситуация по-подробно и съм сигурна, че ще ме разберете.
Имам двама сина, така че бях готова за две снахи. Просто не мислех, че ще се случи по едно и
също време. Но се случи.
Отначало дори се зарадвах, защото сега в къщата имаше две млади момичета и следователно двойно повече помощ. Едната готви, другата чисти, а аз си правя собствен бизнес. Е,това планирах за себе си. Но …
Появиха се двете снахи, но никоя от тях нищо не пипаше. Връщам се от работа, а в къщата е още по-голяма бъркотия от преди. Неизмити чинии, разхвърляни играчки, непрани дрехи. И това с две домакини в къщата!
Така се оказа, че сега трябваше да обикалям не само възрастните ми родители, но и да се грижа и за две снахи и внуци. Всичко на моите плещи!
Ако бях по-млада, дори нямаше да съжалявам. Но възрастта не е същата. Освен тях винаги имах много работа. Цял живот съм правила всичко сама. И всичко отново е в моите ръце.
Познатите ме питат само, защо аз постоянно тичам насам-натам, когато в къщата има още двама
помощници. И ме е срам да го призная.
Търпях дълго време.Отдавах го на младата им възраст. Не исках да съсипвам живота на синовете си.
Така живяхме половин година. И един ден просто не издържах.
Просто казах на всички на вечеря, че или снахите отиват на работа, или си събират багажа и отиват при родителите си. Вече нямам сили за тях.
Момичетата не го приеха на сериозно. Те се засмяха и се разотидоха по стаите си. Синовете ми само свеждаха глави, защото познаваха мен и характера ми.
Минаха още две седмици. Нищо не се промени. Аз самата опаковах нещата на снахите ми, когато бяха навън с децата си. Опаковах всичко.
Те се върнаха. Но нямаха време да влязат в къщата, тъй като оставих чантите им пред вратата и им пожелах щастлив път.
Никой от близките ми не ми възрази. Синовете си събраха и те нещата и тръгнаха с жените си. И нека!
Ако искат да живеят нормално, нека си търсят другаде по-добра съдба. И аз съм човек и не мога да понасям всичко.
Може би всичко това звучи много жестоко, но аз не мисля така. И не се чувствам виновна. Просто попаднах на неблагодарни момичета.
В живота трябва да си готов на всичко. Но няма да живея с мързеливи безделници.
Правилно ли постъпих? Вие на мое място какво бихте направили?
Пишете ни в коментарите във Фейсбук!
За още такива истории, последвайте ни и харесайте страницата ни във Фейсбук!