Как е името на най-южния град в България?

Южната граница на страната На юг България граничи с Гърция и Турция. Южната граница с Турция започва от устието на река Резовска, пресича Странджа, Дервентските възвишения, река Тунджа и планината Сакар. Завършва при с. Капитан Андреево. Границата с Гърция започва от с. Капитан Андреево, пресича билата на Западните и Източните Родопи и река Места, продължава по билото на планината Славянска и река Струма и стига до връх Тумба в Беласица. Знаете ли коя е най-южната точка на България? Връх Вейката в Източнородопския рид Гюмюрджински снежник, висок 1463 м. Знаете ли кой е най-южният град в България?

Това е градът на Делю хайдутин – Златоград. Златоград е разположен само на 2 км от българо-гръцката граница и на 50 км от Бяло море. Намира се в област Смолян и е втори по големина град в областта. Към 2022 г. населението на града е 7355 жители. Назад във времето Някога градът се наричал Беловидово заради ослепително белите му къщи. Белите къщи са накацали покрай двете реки – Голяма и Малка – които се събират и поставят началото на река Върбица. В периода на османското владичество градът се нарича Даръдере. Не е ясно точното значение на думата – “даръ” означава “просо” и “тясно”. Възможно е да идва от “тясно”, защото градът е построен на единственото широко място из цялата долина. Не е известно кога за първи път се заселват първите жители.

При разкопки са открити средновековни некрополи от X-XII в. от ранната християнска епоха. Други археологически находки доказват, че този край е бил населен с траки. Днешното име градът получава след Освобождението. Не се знае точната причина за името. В района няма златни находища. Предполага се, че името идва заради залежите на оловно-цинкова руда. Другата версия е, че името се дължи на основния поминък в района тютюна, известен като “зеленото злато”. Златоград днес Характерен облик на града придава архитектурният резерват, в който има над 100 паметника на културата. Сградите привличат с белите си зидове около дворовете, с откритите одъри, белите обли комини и широките дъбови врати. Срещат се елементи от ксантийски и пловдивски тип. В дворовете на повечето къщи има кладенец, ограден с дъбови кошове и стрехи от едноулучни керемиди.

Празникът на чевермето в Златоград събра хиляди (СНИМКИ) Сред най-интересните сгради е “Чалъковата къща” – един от символите на възрожденската българска архитектура. Построена е в края на XIX в. и е била собственост на богат златоградски търговец. Днес къщата представлява туристическа атракция, в която са представени българските бит и култура от втората половина на XIX в. Гостите на Златоград могат не само да видят предмети от бита, но и да облекат народните носии, за да почувстват магията на старите романтични времена. Интерес представляват работилниците, в които и днес се практикуват традиционни занаяти. Сред автентична обстановка на живо се възпроизвеждат занаятите, свързани с първичната обработка на вълна, памук, козина, предачество, плетачество, абаджийство, гайтанджийство, терзийство, ножарство и др. Заслужава да се посети и една от четирите най-стари родопски църкви “Успение на Пресвета Богородица”, построена през 1834 г. върху руините на предишна църква.

Музей на Делю Войвода Разходката в старата част на Златоград не може да мине без посещение на Музея на Делю Войвода. Експозицията е посветена на живота на легендарния местен закрилник, кореспонденцията му с Кюрт ага и Алемин бей, любовта му с Гюлсюме, предателството, сребърния куршум и смъртта му. Това е единственият музей в България, който представя хайдушкото движение в национален мащаб. Тук са представени легендарни българския войводи: Ангел, Вълчан, Индже, Желю, Капитан Петко и мн. др. В Музея може да се види и копие на златната плоча с изпълнението на Валя Балканска на песента “Излел е Делю Хайдутин”, която лети в Космоса. Празник на златоградското чеверме Около Гергьовден в най-южния град се провежда Празник на чевермето. Над 100 чевермета се приготвят по автентични родопски рецепти на фона на родопска музика и каба гайди. Празникът е съпътстват с изложба на традиционни местни ястия. Домакините са облечени в народни носии и очакват гостите също да пристигнат, пременени в традиционни носии от различни фолклорни области на страната.