Как Иван Гарелов научи гръцкия така добре, че в Кипър да го мислят за грък, а в Гърция – за кипърец. Още в коментар
Гарелов танцува сиртаки на 70-годишния си юбилей, който беше през февруари 2013 г. Снимка: Румяна Тонeва
„24 часа“ в мейла ти. Разберете големите новини от последното денонощие накуп
Как журналистът научи гръцкия така добре, че в Кипър да го мислят за грък, а в Гърция – за кипърец
„Истинската Гърция са островите. Ако искаш да я опознаеш, там да отидеш.“ Това ми каза преди години Иван Гарелов, с когото бяхме заедно на журналистическа конфереция в Солун.
Разбира се, заради перфектния му гръцки език и заради всичко, което знаеше за съседката ни, цялата българска група се доверявахме безрезервно на указанията му как да се държим, какво да ядем, кога да посетим солунския пазар и всякакви подобни битовизми.
Нищо гръцко нямам, както мнозина мислят, разказваше ми Гарелов след време.
След като завършва университета, решил да се запише на съществуващите по онова време 5-месечни курсове за изучаване на езици към Комитета за културни връзки с чужбина. Случайно избрал гръцкия. Искал английски, но нямало свободно място. В Гърция заминал по време на военната хунта. Граматиката я учели там само по 1 час сутрин.
„Страната и хората много ми харесаха и макар само за 5 месеца, много навлязох. Като се върнах, сам продължих да уча и да чета. Винаги бях на всички събития там – Политехниката, падането на Военната хунта, всички избори, българо-гръцки срещи на високо равнище.“ Никога обаче не е стоял много дълго време в Гърция с изключение на тези първи 5 месеца. До 3 седмици най-много.
„Аз ги харесвам и като хора. Притежават черти, за които им завиждам. Например те са по-леки хора, умеят да се веселят, без да им е необходимо да се напият, за да се отпуснат. Щом чуят музиката, я са изпили една чаша вино, я не, хопа-хопа, стават и почват да танцуват, разтоварват се. Когато работят, работят, когато се веселят, се веселят. Ние сме по-потиснати. На нас ни трябва нещо да се отпуснем, много тежка работа. Те са и добри приятели. Много са единни, когато се противопоставят на нещо.“
До такава степен усвоява дори манталитета им, че много хора го мислят за грък. Гарелов сам разказва, че говори литературния език, но има акцент. „Гърците обаче смятаха, че съм от Кипър. Местните в Гърция идват от цял свят и всеки идва с акцента си. Кипърците говорят по-твърдо като мен и затова ме вземаха за такъв. В Кипър пък ме вземат за грък, защото чуват литературен гръцки. Те не обичат гърците, смятат, че те са им виновни. Затова там съм чувал зад гърба ми презрително да казват „Еладидис“ – ще рече от Елада, грък.“
Покрай работата си Гарелов става приятел с много известни политици, артисти, с Мелина Меркури, Микис Теодоракис, Янис Рицос.
Когато отива да учи езика през онези 5 месеца, гърците не смеели много да общуват с него, тъй като е военна хунта. Веднъж обаче попада в интелектуална компания, а там интелектуалците всички били с леви убеждения.
„Тогава бях на 25 години, по дънки, момченце. Бяха много изненадани от този българин и станах нещо като модна икона. Все ме каниха на техните партита, за да имат интересни гости. После много от тях заминаха за Западна Европа.
Имах кратка връзка с една популярна тяхна художничка – била е съпруга на техния композитор Ставрос Сахатос. След това тя замина за Париж, аз се върнах тук.
След време отиваме до остров Миконос с екип на БНТ само за ден. Тя има къща там. Както обикаляхме да снимаме, я видях в едно заведение. Толкова се зарадва, прегърнахме се. После дойде до пристанището, качи се на лодката и за малко щеше да тръгне с нас. И нататък какво ще става, не знам. В последния момент, вече лодката беше стигнала кораба и ще се качваме, тя реши да остане. Благоразумието надделя.“
Впрочем за тази история знае и съпругата му радиожурналистката Донка Стамболийска, която си отиде преди година. Двамата са ходили заедно на гости на популярната гръцка художничка.
А за това как всички свързват Гарелов с Гърция, свидетелства следната история, разказана от журналиста.
Веднъж в Солун с жена ми сме на площад „Аристотелис“ – най-популярното място. Тя влезе в някакъв магазин, а аз я чакам отвън. В един момент спира български автобус с туристи, те слизат с камери и фотоапарати. Един казва: „Я, Иван Гарелов“. А друг му отговаря: „Той тука си е винаги“. Все едно, че съм паметник. А после ме вкараха във филмите си, като снимайки, ме питаха: „Г-н Гарелов, кажете сега този площад какъв е?“.