Най-голямата белодробна болница на Балканите е наша и сме я съсипали

Тази история започва през далечната 1935 година, когато по искане на цар Борис III Висшият медицински съвет назначава комисия за търсене на подходящо място за изграждане на нов санаториум за лечение на туберкулоза.

Проучванията продължават 20 месеца. Строежът започва през пролетта на 1939-та, но санаториумът е официално открит на 1-ви ноември 1955 година, заради прекъсване по време на Втората световна война.

Намиращ се сред зелените склонове на южната част на Тревненска Стара планина на 670 метра надморска височина в най-добрите си времена комплексът е разполагал с кино-салон, сцена и гримьорни, богата библиотека, ателиета и учебни зали. Там са работили висококвалифицирани специалисти. Лекувани са хора не само от цялата страна, но и от чужбина.

През годините се разкриват множество отделения и лечебното заведението постепенно променя своя статут. Първо е категоризирано като туберкулозна болница, след това като Държавна белодробна, а през септември 2000г. е преобразувано в Търговско дружество – „Специализирана болница за долекуване и продължително лечение на белодробни болести – Радунци“ ЕООД с капацитет от 300 легла.

През юни 2015г. болницата е обявена в ликвидация, заради неплатени дългове. Оттогава сградата не функционира.

Днес сградата в село Радунци тъне в разруха и забрава. Малкото останали вещи са обвити в прах и паяжини. Повечето прозорци са счупени, но в стаите все още стоят част от леглата, старите матраци и престилките на лекарите. По пода са разпилени кашони, документи и стъкла. В мрачните коридори все още мирише на лекарства и това е единственото, което напомня за лечебно заведение, а не за филм на ужасите по Стивън Кинг.

Кой е отговорен за закриването на най-голямата белодробна болница у нас?