Неочаквано решение с част от пенсиите. Замразяват ги

Неочаквано решение с част от пенсиите. Вторите пенсии от универсален пенсионен фонд може да бъдат замразени след като бъдат отпускани и да не бъдат индексирани, дори човек да ги получава 20 години. Това става ясно от становище на КТ “Подкрепа” по промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които предстои в четвъртък да бъдат гласувани окончателно от парламента. Бившият социален министър Борислав Гуцанов настоя точката да отпадне от програмата на парламента, но предложението му не бе прието.

Оказва се, че държавната пенсия нараства всяка година с 50% от инфлацията и 50% от ръста на средния осигурителен доход. А пенсиите от частните универсални пенсионни фондове може да не бъдат индексирани години наред и реално да намаляват заради инфлацията, предаде „Труд“.

Както преди пенсиониране натрупаните пари на осигурените в универсални пенсионни фондове се инвестират и би трябвало да носят доходност, така и след получаване на първата пенсия останалите средства също би трябвало да бъдат инвестирани, което да позволява индексиране на пенсиите. Но в предложените промени в КСО няма гарантирана доходност на фондовете за изплащане на пенсии (в които отиват парите на осигурените в универсален пенсионен фонд при пенсионирането им).

Освен това промените предвиждат отпадането на техническия лихвен процент, който в момента се определя от Комисията за финансов надзор и, който изисква постигането поне на някаква минимална доходност от управление на парите на осигурените. Държавата абдикира от гарантиране на осъвременяването и адекватността на изплащаните пенсии от частно дружество, пише в становището на КТ “Подкрепа”. Частните пенсионни фондове могат да се оправдават със закона, за да не изплащат адекватна пенсия, но в същото време ще си прибират такса върху управляваните активи, допълват от синдиката.

Промените в КСО предвиждат за управлението на фондовете за извършване на плащания всяка пенсионна компания да събира такса върху нетните активи на фонда за изплащане на пожизнени пенсии и на фонда за срочни плащания в размер до 0,5 на сто годишно.

Така пенсионните дружества взимат такса дори при нулева доходност от управление на парите на осигурените. От КТ “Подкрепа” предлагат да бъде въведена минимална гарантирана доходност на фондовете за извършване на плащания (пожизнени втори пенсии или разсрочени плащания) в размер на EURIBOR плюс 2 пункта. EURIBOR (Euro interbank offered rate) е основен лихвен процент, базиран на средната лихва, по която банките в еврозоната заемат средства помежду си. А ако доходността е над този праг, дружествата да взимат такса в размер до 0,6% от размера на управляваните активи, предлагат от синдикалната организация. В мотивите за това предложение е посочено, че таксата за управление на фондовете за плащания не трябва да ощетява хората, а трябва да бъде гарантирано ежегодно индексиране на пожизнените пенсии и разсрочените плащания от частните универсални пенсионни фондове.

В предложените промени в КСО продължава да съществува асиметрия: инвестиционният риск е в значителна степен прехвърлен върху осигурените граждани, докато пенсионните дружества реализират сигурен доход чрез такси за управление, които не са достатъчно обвързани с постигнатата дългосрочна доходност, гласи становището на КТ “Подкрепа”. Промените в КСО предвиждат да бъде запазена сегашната такса върху всяка вноска в универсален пенсионен фонд, която да намалява през годините от 3,75% до 2,10 на сто. А наред с това пенсионните компании да взимат и такса за управление на парите на осигурените с два компонента – процент от управляваните активи, който намалява през годините, и процент от постигнатата доходност, който постепенно расте.

Според КТ “Подкрепа” има риск вторият стълб на пенсионната система за работи в интерес на пенсионните компании, а не в интерес на бъдещите пенсионери. Подобен модел подкопава доверието в системата и прехвърля последиците от неблагоприятни инвестиционни решения върху осигурените, гласи становището. От КТ “Подкрепа” настояват за по-строга обвързаност между таксите за управление на парите на осигурените и постигнатата реална доходност, както и разширяване на отговорността на пенсионните компании при лоши инвестиционни резултати.