НОИ с прекрасни вести за пенсионерите вечерта на 11-ти януари

Националният осигурителен институт обявява, че размерът на средния осигурителен доход за страната за месец ноември 2023 г. е 1516,41 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.12.2022 г. до 30.11.2023 г. е 1434,78 лв.

Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец декември 2023 г., съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.

От 1 юли 2024 година всички пенсии, отпуснати до края на 2023 г., се осъвременяват с 11%. От същата дата минималната пенсия за стаж и възраст става 580 лева. От началото на следващата година максималният осигурителен доход в България се увеличава на 3750 лева от сегашните 3400 лева, а обезщетението за майчинство остава без промяна и замръзва на 780 лева. Таванът на пенсиите също се запазва – на 3400 лева. Работодателите ще плащат болничен за първите два дни вместо за първите три.

Това са основните параметри на приетия поектозакон за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) на първо четене в пленарна зала, след като преди това депутатите приеха на първо четене бюджета на здравната каса. Проектът беше подкрепен и от Комисията по бюджет и финанси, и от Комисията по труда и социалната политика, а в пленарната зала получи гласовете на ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС, докато БСП, „Възраждане“ и ИТН гласуваха против и въздържали се, съобщи Дир.бг.

Също от 1 юли догодина минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж се повиши от 523,04 лв. на 580,57 лв. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 3400 лв. Социалната пенсия за старост ще се увеличи на 307,07лв.

През 2024 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях са предвидени 21,6 млрд. лв. Предвидените разходи са с 2,440 млрд. лв. или с 12,7 на сто повече спрямо 2023 г. Общият размер на планираните разходи за пенсии, краткосрочни обезщетения и службите по социално осигуряване за 2024 г. е 24,336 млрд. лв.

Запазват се размерите на всички осигурителни вноски и съотношенията при изплащането им между осигурителите и осигурените лица, както и минималният дневен размер на обезщетението за безработица. Увеличава се максималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица от 85,71 лв. на 107,14 лв.

Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст на бащата (осиновителя) също остава без промяна и през 2024 г. ще бъде 780 лв.

В законопроекта е предвидено от 1 юли 2024 г. да се увеличи т.нар. вдовишка добавка от досегашните 26,5 на сто на 30 на сто от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг или съпруга.

Предлагат се промени, съгласно които първите два работни дни от временната неработоспособност ще бъдат заплащани от осигурителя, а от третия ден на настъпване на неработоспособността – от държавното обществено осигуряване. По този начин намаляват разходите за бизнеса, свързани с изплащането на паричните обезщетения за временна неработоспособност.

По време на дебатите във фокуса на критиките на опозицията попадна най-вече замразеното майчинство за отглеждане на дете до втората година, както и големият проблем на държавата – демографията.

Управляващите пък наблегнаха на ръста на пенсиите, като се похвалиха, че никой преди тях не е постигал такъв, какъвто те през последните две години.

„Увеличението на пенсиите изпреварва инфлацията и средният ръст ще достигне 900 лв., а сега е 450 лв., каза Искрен Арабаджиев от ПП-ДБ, цитиран от агенция Фокус. Той посочи, че инфлацията е сериозен проблем, но България е била сред страните, които най-добре са се справили. Според съпартиеца му Искрен Митев икономиката ни се е справила дори по-добре от прогнозите на финансовия министър Асен Василев.

Митев захапа БСП, които имали претенцията, че те са вдигнали пенсиите, а ПП-ДБ си приписвали техните заслуги. Последния път, когато са управлявали, при кабинета Орешарски, са вдигнали пенсията с 1 лев, а с кабинета „Петков“ тя се вдигна с 238 лв., заяви депутатът от ПП-ДБ. „Окакто съществува ПП, пенсиите не са се вдигали толкова, колкото през последните две години“, обобщи Искрен Митев, цитиран от БТА.

Социалистът Георги Гьоков го репликира, че се връща във времето на кабинета „Орешарски“, когато БСП са върнали тъй нареченото „швейцарско правило“, отменено от министъра на ГЕРБ Симеон Дянков, а пенсиите са били вдигнати с 2-3%. Той посочи сред критиките към бюджета на ДОО несъгласието на БСП със замразяването на майчинството за втората година и с нововъведението не работодателите, а НОИ да изплащат болничните от третия ден нататък. Досега работодателите поемаха изплащането им първите три дни, включително.

„Натоварваме обществения фонд още един ден да плаща без да може да осъществи контрола, който може да приложи работодателят“, отбеляза Гьоков. Той заяви, че БСП ще внесе своите предложения между първо и второ четене.

Според бившия социален министър, бюджетът на ДОО е копи-пейст на предишния. „Не се откриват усилия за промяна на визията. Нямау макар и малкиу стъпки за решаване на огромните проблеми демография, бедност и неравенства. Дори имам съмнения, че точно тези проблеми ще се задълбочат“, каза социалистът. Замразяването на майчинството през втората година и на обезщетенията за безработица ще доведе до разочарование у хората. Бюджетът на ДОО прилича на една проста сметка по приходи и разходи и няма никаква визия как да се увеличат разходите, няма и политики по преодоляване на неравенствата, освен законово предвидените. По думите му линията на бедност в размер на 526 лв. ще отразява състоянието на доходите от 2021 г. „Виждам поддържане на статуквото и подчиненост на фискални ограничения, за сметка преди всичко на ползвателите на тази система“, каза в заключение Гьоков.

Искрен Арабаджиев от ПП-ДБ коментира, че е съгласен, че преди второто гласуване може да се помисли за размера на обезщетението при безработица. Той подчерта още, че бюджетът на общественото осигуряване продължава политиките на този през 2022 и 2023 и те са правилни, като са в духа на общата политика за увеличаване на доходите. ключовото за тази година е прилагането на швейцарското правило и увеличения ръст на пенсиите от 11%. То е да поддържа покупателната способност на все пак вече отпуснатите пенсии. Инфлацията ще е два пъти по-ниска от ръста на доходите, каза още депутатът от ПП-ДБ. По думите му приходите в системата надвишават разходите, така че дефицитът да намалява.

Арабаджиев добави още, че трябва да се помисли за механизъм, по който да се определя размерът на майчинството за втората година, но от групата са против обвързването му с минималната работна заплата.

От „Възраждане“ изтъкнаха, че проблемът с частните пенсионни дружества остава, както и „феноменът, че двете пенсии ще са по-малко от една“, изтъкна Димо Дренчев. Той изведе и демографията, като посочи, че това е най-големият проблем пред страната. Той също разкритикува замразеното майчинство и заяви, че всички мерки, които бъдат въведени за решаване на демографския проблем, това ще бъдат „най-добре похарчените ни пари“.

От ГЕРБ дадоха принципна подкрепа на бюджета на ДОО, но посочиха, че са против обвързването на обезщетението за майчинство от 780 лв. в момента с минималната работна заплата, както настояват от БСП. Според Илиана Жекова такова обвързване противоречи на осигурителните принципи. Затова от ГЕРБ смятат, че стимулирането на младите семейства и раждаемостта трябва да е политика, прилагана през социалното подпомагане, а не през общественото осигуряване. ГЕРБ предлагат още да се подложи на обсъждане идеята обезщетението за втората година от майчинството да бъде обвързано с осигурителния принос на майката преди това, както е при помощта за безработица.

Министърът на социалната политика Иванка Шалапатова напомни, че единствено с по-добър бюджет на ДОО и с политики за обезщетения не може да се справим нито с демографската криза, нито с бедността, нито с проблемите на пазара на труда. По думите й в момента тече договаряне с различните министерства по цялостна демографска политика с мерки в образованието, здравната система, пазара на труда и всички сфери с отношение към проблема. „Би било много лесно, ако можехме да се справим с демографската криза само през осигуряването“, коментира министърката. Шалапатова съобщи, че до няколко седмици започна анализ на пенсионната система с участието на всички заинтересовани страни, за да се промени в положителна посока.