НСИ с кошмарни данни: Това не се е случвало в България от 1940 г. насам

България се върна години назад. През последните близо 35 години населението на България намалява и в края на миналата година е 6,447 млн. души, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Приблизително такова е било населението на страната през 1940 г.

Намаляването на населението вече се превърна и в проблем на работодателите, тъй като те не могат да намерят хора, както за квалифициран, така и за неквалифициран труд. Причините за намалението на населението са малката раждаемост и високата смъртност в България. Докато за високата смъртност причините са състоянието на здравната ни система, качеството на храната и стресът в ежедневието, ниската раждаемост се дължи предимно на решенията, които взимат хората.

Данните на НСИ показват интересна зависимост между раждаемостта и икономическото състояние на страната. След хиперинфлацията през 1996-1997 г., когато инфлацията достигна 2020%, следват две години на изключително ниска раждаемост. След като през 1996 г. са се родили близо 72,2 хил. деца, през следващите две години са родени съответно 64,1 хил. и 65,4 хил. деца.

След това идват няколко години на добро икономическо развитие и ръст на раждаемостта, докато не идва световната финансова криза от 2008 г., която застигна България през 2009 г. След като през 2009 г. в България са родени 80,9 хил. деца, през следващата година ражданията рязко намаляват на 75,5 хил. От тогава насам продължава стабилна тенденция за намаление на ражданията.

През 2022 г. в страната са родени 56 596 деца. Това е намаление с 2082 деца, или с 3,5% спрямо предходната година. Тепърва ще видим какъв е ефектът от рекордно високата инфлация през миналата година върху раждаемостта през тази и следващата година. Но картината едва ли ще бъде много обнадеждаваща.

В България през миналата година са родени 8,8 деца на 1000 души от населението, което е под средното ниво за страните от ЕС – 9,1 на хиляда. Най-високо равнище на раждаемост сред европейските страни има Ирландия – 12‰, следват Кипър – 11,4‰, Франция и Швеция – по 11‰. С най-ниска раждаемост в Европейския съюз е Италия – 6,8‰.

Докато при раждаемостта не сме последни в ЕС, при смъртността категорично сме на първо място. През миналата година са умрели 118,8 хил. души, което е 18,4 на хиляда души от населението. Общо за страните от ЕС смъртността е средно 11,9 на хиляда. А равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред държавите членки.

С най-ниска смъртност са Ирландия – 6,8‰, Люксембург – 7‰, и Малта и Кипър – 8‰. Освен в България значително по-висока от средната за ЕС е смъртността в Латвия – 18,4‰, Румъния – 17,5‰, и Литва – 17‰.

В резултат на ражданията и умиранията през 2022 г. населението на страната е намаляло с 62 218 души, показват данните на НСИ. Разликата между броя на живородените и броя на умрелите на 1000 души от населението представлява естественият прираст на населението. За миналата година в България той е минус 9,6‰ – в градовете е минус 7,2‰, а в селата е минус 16,4‰.

За сравнение естественият прираст общо за страните от ЕС е минус 2,7‰, показват последните налични данни на Евростат. От страните от ЕС населението в България (без да отчитаме мигрантите) намалява най-бързо. След нас в топ три на страните по най-голям отрицателен естествен прираст са Латвия – минус 9,1‰, и Литва – минус 87‰. Девет страни от ЕС имат положителен естествен прираст, като най-висок той е в Ирландия (5,2‰), Кипър (3,5‰) и Люксембург (3,4‰).
Пристигат най-много от Турция
Идват повече хора, отколкото напускат страната
Най-много са в Германия

Сред най-предпочитаните от българите дестинации са Германия и Великобритания.

Много българи бягат на Запад, но в България има и голям приток на хора. През миналата година броят на заселилите се в страната е с 27 444 души по-голям от тези, които са я напуснали. Това е помогнало спадът на населението на страната да не е още по-голям.

През миналата година 13 175 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, показват данни на НСИ, цитирани от „Труд“. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (24,1% от напусналите страната), Турция (20%) и Обединеното кралство (9,3%).

Хората, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. През 2022 г. 40 619 души са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Най-голям е делът на имигрантите от Турция (23,1%), Германия (12,1%) и Сирия (9%).
Най-много са в Германия
Над 700 хил. българи има в 17 държави от Европа
Нарастват сънародниците ни в Нидерландия

В 17 страни от Европа има общо над 700 хил. българи, показват данни, с които разполага НСИ. Тези 17 държави са Австрия, Германия, Дания, Испания, Италия, Латвия, Нидерландия, Норвегия, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Чехия, Швейцария и Швеция. В данните не влизат българите в страни като Великобритания, Франция, Турция и САЩ.

От наличните данни най-много българи има в Германия – над 390 хил. души. През последните повече от 15 години българите в Германия постоянно нарастват. Не е такава ситуацията в други страни, където има много българи. От 17-те страни, за които има данни, на второ място с най-много българи е Испания, където има над 116,8 хил. наши сънародници. След като влязохме в ЕС и беше разрешено свободното движение в страните от Общността броят на българите в Испания рязко нарасна и през 2008 г. надминава 154,8 хил. души. След това българите в Испания намаляват, но все още са значителен брой.

На трето място е Италия, където има 49,2 хил. българи. Но ситуацията там е различна от тази в Германия и Испания. След влизането ни в ЕС българите в Италия също рязко нарастват и през 2008 г. с над 33 хил. След това всяка година българите в Италия се увеличават, докато през 2019 г. надминават 60 хил. Но с идването на пандемията от Covid-19 ситуацията рязко се променя и вече три поредни години българите в Италия намаляват.

Много българи има и в Нидерландия. Както и в Германия, през последните повече от 15 години българите в Нидерландия постоянно нарастват. В резултат през миналата година достигат 47,7 хил. души. Ако тази тенденция продължи, в края на тази година българите в Нидерландия вече ще бъдат повече отколкото в Италия.

Топ пет на страните с най-много българи (от наличните данни) се допълва от Австрия. И там през последните години българите постоянно нарастват и вече надминават 35,8 хил. души. Българите в Дания също постоянно се увеличават и вече са над 12,4 хиляди.
19 000 при близо 57 000 новородени за 2022 г.
Всяка трета бременност завършва с аборт
Една трета от децата се раждат в София

Всеки втори аборт у нас е по желание на жената.

Всяка трета бременност у нас завършва с аборт, като повече от половината са извършени по собствено желание. Броят им за изминалата година е близо 19 хил. при почти 57 хил. родени за годината деца. И въпреки че абортите намаляват, по този показател сме на първо място в Европейския съюз. След нас са Франция и Швеция, където годишно се извършват с между 20 и 30 аборта по-малко на 1000 бременности. Единствените, които остават под чертата 80 на 1000, са Полша, Хърватска и Ирландия.

Данните на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) и тези на Националната статистика леко се разминават, но тенденцията всяка година да се раждат все по-малко деца у нас се запазва. Повече от половината идват на бял свят при родители, които нямат брак. През миналата година такива са били 60% от всички новородени, а в 80% от случаите има данни за бащата, което най-често означава, че бебетата са се родили в семейства на родители, живеещи в съжителство, но без брак.

Най-много деца са се родили в столицата – 16-те хиляди новородени там показват, че всяко трето бебе е софиянче. 7000 са децата, родени в област Пловдив – единственото друго място, където броят им надвишава 5000. В края на класацията се нареждат областите Ямбол и Видин, който пък е и един от най-бързо топящите се български градове. Според Националния център по обществено здраве и анализи през миналата година там са родени едва 161 бебета.

На този фон за цялата 2022 г. регистрираните аборти са 18 800. Повече от половината от тях са направени по собствено желание на жената. В около една трета от случаите абортът е бил спонтанен, а най-малко са направените по медицинско предписание.

На аборт по собствено желание най-често се решават жени над 30-годишна възраст, показват НЦОЗА. Половината от тях са извършени именно от жени на тези години. След столицата, където случаите за миналата година са над 1100, се нареждат област Бургас и Пазарджик с над 900 прекъснати бременности. Най-малко регистрирани аборти има в Монтана – едва два.
Всеки четвърти е в пенсионна възраст
Има все повече дълголетници
Близо 38 хил. са над 90-годишни

Все повече хора в пенсионна възраст продължават да работят.

В България има все повече дълголетници, показват данните на НСИ. Близо 38 хил. души са на възраст над 90 години. От тях близо 5300 са над 95-годишни, а 353-ма души са над 100 години.

Всеки четвърти гражданин на страната е достигнал пенсионна възраст. В края на миналата година 1,695 млн. души са били достигнали възраст за пенсия, които представляват 26,3% от населението. За миналата година възрастта за пенсиониране на мъжете беше 64 години и 5 месеца, а за жените 61 години и 10 месеца. Същевременно 15,2% от населението на страната още нямат 16 години.

Застаряването на населението през годините води до повишаване на средната възраст на хората в страната, която от 40,4 години през 2001 г. нараства до 45,2 години в края на 2022 г. Средната възраст на населението в градовете е 44,3 години, а в селата – 47,5 години.

Прогнозите на НСИ показват, че през следващите години населението на страната ще намалява, а средната възраст ще продължи да се покачва. Всичко това трябва да се има предвид от работодателите. Преди няколко дни от Европейската комисия обявиха мерки, които страните членки на ЕС трябва да предприемат, за да се справят с демографските проблеми и липсата на работна ръка. Сред тези мерки е поддържане на благосъстоянието на по-възрастните поколения чрез въвеждане на подходящи политики на пазара на труда и на работното място.