Обрат: Хората влизат в магазините и не вярват на очите си
Край на бойкота на хранителните магазини, който се провеждаше всеки четвъртък в последните 5 седмици.
Край на бойкота на хранителните магазини, който се провеждаше всеки четвъртък в последните пет седмици. Организаторите му посочиха, че причина за спирането е новият законопроект за веригата на доставки, който предвижда регулирани цени на 22 продукта и 50% българско производство в магазините. Какъв ще е ефектът от тези мерки и още по-важното – до какво всъщност доведоха правителствените кампании за цените през годините?
Ако законопроектът за агрохранителната верига се приеме, очакванията на земеделското министерство са цените на 22 основни стоки като хляб, месо, кайма, ориз, мляко и млечни продукти, сезонни плодове и зеленчуци да паднат с 20%. А докато чакат новите текстове да станат факт, потребителите казват, че плащат с 20% повече в магазините.
„Току-що излизам, почти всичко е с 20% нагоре.
– БНТ: Какво може да свали цените на стоките според вас?
– Тотално спиране на пазаруването.“
„Пенсиите не стигат за нищо. Ето и синът ми – с 400 лева пенсия. Как се живее, ако мен ме няма?“
„Няма начин да не се пазарува и точно там ни е слабото място на нас. Не мисля, че нещо ще се промени, даже може да стане и по-лошо, ако направят таван на надценките. Не знам как ще го регулират този пазар.“
Законопроектът предвижда производителите да не продават под себестойност, преработвателите да слагат до 20% надценка, търговците на едро – до 10%, а големите търговски вериги – до 20 на сто надценка. Или – ако сега килограм овче сирене струва около 30 лева, то с влизането в сила на този закон да стане не повече от 20 лева.
Симеон Караколев, Българска аграрна камара:
„Един литър мляко излиза от фермата на 2 лева, един килограм сирене излиза от мандрата на около 14 лева, един килограм сирене в търговската верига вече се продава за около 28 – 30 лева. В търговската верига надценката, без да казвам каква част от нея е печалба, е над 120%. Ако се регулират надценките, овчето сирене не трябва да струва повече от 20 лева.“
Адриан Николов, ИПИ:
„Хубавото е, че ще осветли натрупването на цената по цялата верига – от производителя, през прекупвача до щанда. И ще ни даде информация на кой етап се случва оскъпяването на цените. Отделно ние наистина не знаем колко е крайната търговска надценка на тези стоки – те варират вероятно от магазин до магазин, от стока до стока. И това не ни позволява да знаем какъв е крайният ефект.“
Така според него намаляване на крайните цени с 20 на сто е по-скоро пожелание. Големият проблем според Николов обаче е изискването за 50% българска продукция в големите вериги. Преди 5 години при въвеждане на задължителни квоти за български продукти в магазините ⁰ наЕвропейската комисия поиска България да ги премахне. Причината – това изискване нарушава свободното движение на стоки в общността. Тази мярка може да доведе до празни рафтове.
Адриан Николов, ИПИ:
„Буквалното приложение на това изискване би довело до недостиг при някои групи стоки, тъй като особено някои меса като свинското и говеждото, са в голямата си степен вносни. Ако изискваме да са повече от половината български, то най-вероятно просто свинско месо на рафта няма да има.“
Симеон Караколев, Българска аграрна камара:
„Трябва да се допрецизира, тъй като голяма част от продуктите, които се опаковат и преработват в България, суровината не е българска.“
Последната временна кризисна мярка беше кампанията „Достъпно за вас“, която гарантираше най-изгодни цени на 50 основни хранителни продукти от малката потребителска кошница в големите магазини като мляко, месо, хляб, плодове и зеленчуци. Тя действаше от ноември 2023 г. до май 2024 г. Икономическото министерство тогава отчете намаление на някои стоки между 10 и 22%, но само за периода на кампанията. И още една кризисна мярка – през 2020 година беше гласувано създаването на държавното предприятие Държавна петролна компания, а три години по-късно тя беше закрита, а държавните бензиностанции не просъществуваха.
Симеон Караколев, Българска аграрна камара:
„Единствено законовите промени с дългосрочен характер се отразяват на пазара. Всичко това – като временна мярка, има временен ефект.“
Адриан Николов, ИПИ:
„Очевидният паралел е, когато имаше проблем с цените на горивата, възприемаха се като много високи и тогава предложението беше за създаване на държавни бензиностанции, които да конкурират с по-ниски цени пазарните. Това не се случи.“
А резултатът от първия бойкот на магазините, който беше на 13 февруари, до последния – на 13 март, е 3:2 за магазините. Данните на НАП за оборотите от миналата седмица потвърждават тенденцията за последните три бойкота – в касите на магазините влизат повече пари в деня на организираните протестни действия. За последния четвъртък, например, магазините са направили 3,5 милиона лева по-голям оборот.
Осъществима ли е идеята за държавни магазини в пощите, които да продават на ниски цени стоки от първа необходимост коментира в програма „Точно днес“ проф. Христо Даскалов, специалист по безопасност на храните и бивш депутат. Той коментира и новия проектозакон на МЗХ, който определя правила за надценките, правила за промоциите в магазините и регулирани цени на 22 стоки.
Според него със закона се търси решение на наболял проблем и има благородната задача да се помогне на българските производители преди всичко.
Те да излезнат на пазара, те да могат да реализират продукцията си и разбира се тази продукция да стига до нас на едни поносими цени. Защото действително много често се случва, така че ние виждаме кашкавал на една потресаваща цена, която най-накрая ни кара да избереме нещо, което не е произведено в България, посочи специалистът.
Той допълни, че е много интересно какво ще се случи накрая. И посочи, че има няколко важни въпроса, на които трябва да се даде отговор.
Единият от въпросите, които си задавам е защо във фирмените магазини, които са на български производители, където веригата я няма, тоест производителят е и притежател на дадения фирмения магазин. Като влезнем вътре в магазина ние се убеждаваме, че всъщност цените наместо да са с 10-20% по-ниски, обикновенно те са по-високи, отколкото в тези прословути вериги било то български или чужди. И веднага човек си задава въпроса защо, какво става? С какво ще бъде по-различна тази търговска верига от магазини, кагато пак същите тези наши български производители ще трябда да си предиставят продуктите там да бъдат реализирани, когато те в техните собствени магазини продават по-скъпо, отколокото във веригите, допълни проф. Даскалов.
По думите му отоговорът на този въпрос е българският манталитет, защото налагайки българското през последните години с едно постоянно говорене, в крайна сметка накарахме нашите производители да предлага на по-висока цена продукцията си.
Когато отидеш при производител ти виждаш един семпъл продукт, но на висока цена. И го попиташ – защо слагаш тази цена, примерно не е 10 лева, а искаш 18 лева. И той отговаря – да, ама това е български продукт. Да, ама в крайна сметка аз получавам българска заплата и този прескъп български продукт не мога да си го позволя и тогава си купувам примерно немско масло. Това е един конфликт, който се засилва във времето. И аз вече подозирам някакъв умисъл. По този начин налагайки българското, да накараме нашите производители да слагат едни невероятни цени и то не, когато има прекупвачи, а когато самите те реализират продукта си и по този начин да накараме хората да отидат във веригите, уточни специалистът.
Според него в България нещата се получават обратно и вместо във фирмените магазини цените да са по-нормални, те са много по-високи.
Подобен е примерът и с цените на зеленчуците и плодовете предлагани на пазарите и в търговските вериги.
Проф.Даскалов смята, че отделените 10 милиона в бюджета за разкриване на държавни хранителни магазини, ще стигнат за не повече 20 обекта, което е „капка в морето“.
Не мога да си представя как тези магазини ще подействат на пазара, каза професорът. Според него само 10% надценка е неизпълнимо, защото за някои продукти като бързооборотните – например домати, само докато стигнат до пазара, тези проценти са изгубени.
Всеки който някога дори и с най-дребен бизнес се е занимавал-за него това звучи екзотично. И за мен също е интерсно как ще се организира. Аз не съм противник на тази идея, но в България най-важното е какво се случва като почнем нещо хубаво да го правим и до какъв край стигаме в крайна сметка, заключи проф. Даскалов.