Осемдесетгодишна баба от София живее в дом за възрастни хора: Имам 4 деца, а няма кой да ме гледа
Осемдесетгодишната Баба Олга от София живее в Дом за възрастни хора в продължение на 5 години. Тя разказва историята си.
Омъжих се много млада. По това време всички момичета са омъжваха млади, а не само аз. Със съпруга ми не се срещнахме сами, а ни запознаха. Имах късмет, един добър човек беше.
Имахме хубав живот.и живеехме скромно.
Имаме трима сина и една дъщеря. Всички са вече възрастни. Съпругът ми почина преди 7 години. Имах хубав живот, докато беше жив.
Господ ми даде четири деца. Радвах се, докато растат. Грижих се за тях. Всички са образовани от преподаватели. Днес те имат хубава работа и получават хубави заплати. Всички те имат свои собствени семейства. Дъщеря ми е омъжена в чужбина.
Аз и съпругът ми купихме на синовете си отделни къщи. Ние страдахме, лишавахме се, за да има за тях.Искахме да имат и получат най-доброто.
Съпругът ми и аз живеем сами. Децата идваха от време на време, за да ни посетят. Съпругът ми се разболя тежко и скоро умря. Останах сама.
Къщата не е това, което беше преди. Аз се грижех за мъжа си, когато беше болен, но за мен нямаше кой … Започнаха да ме посещават веднъж или два пъти в седмицата.
Не можех да отида в магазина, за да си купя основни неща, така че моите съседи понякога ми купуват. Те имаха повече милост от децата ми, които родих, пазех и отгледах с толкова любов.
С течение на времето не можех да се движа и да ходя до тоалетната.
И ето моята съдба днес. Да родиш четири деца, да им дадеш всичко и да дойде времето, когато имаш нужда от помощ, и те да обърнат главите си и те оставят в дома на възрастни хора.
Бях в дома в продължение на 5 години. Мога да ви кажа,че това бяха 5 много трудни и мъчни години. Получавам храна и медицински грижи, имам и с кого да говоря и да общувам. Но обичам топлия си дом. Моят дом, който построихме със съпруга ми сами, с нашите проблеми и с любовта си.
Синовете ми имат свои деца, които вече също са възрастни. Те не притесняват родителите си с нищо. Не ходят и да ги виждат дори. Аз съм сама с мъката си, а те ще почувстват огорчението и болката , когато също останат сами.