Почина Атанас Киряков

Внезапно ни напусна един от най-силните ни документалисти – Атанас Киряков. Той е сред най-сериозните и знакови български кинематографисти, съобщи Националният филмов център.

Роден е във Варна на 22 март 1939 г. Завършил е ИДЕК, Париж (1963). Филмографията му се състои от около 150 документални и научнопопулярни заглавия, сред които „Вестоносци на вековете“, „Да спасим въздуха“, „Писани яйца за радост“, „За служебно ползване“, „Оцелелите“, „Обречените“, „Цяр“, „И в Рая има Ад“, „Летящите хора на Жоел“, „Иван Кирков или да се спасиш в спомена“, „Горяни“, „Преходът или какво стана с нас“ и др. Носител е на международни и национални награди. С „Концерт за флейта и момиче“ (1980) дебютира в игралното кино. От 1993 г. е продуцент на свободна практика. От 1999-а до 2002-ра е директор на студия „Време“. През 2015 г. създава игралния филм „Бартер“ по историята в документалния му „Омагьосан от морето“. През 2020-а завърши два документални филма: „Дорина“ и „На чаша вино с Милко Божков“. През 2022 г. създаде разтърсващия филм за вечния дисидент Стефан Маринов „1200 страници болка“, а през 2025 – „Особен поглед“ за Стефан Бочев.

Преди падането на комунистическия режим е автор на няколко филма на екологична тема, сред които „Да спасим въздуха“ (1977), който има противоречива съдба – хем получава награда, хем не е излъчван в последвалите 20 години.

След промените е първият документалист, показал зверската картина на комунистическите лагери чрез спомени и уникални документи в „Оцелелите“ (1990) и „Обречените“ (1994), както и разправата с първото в Източна Европа съпротивление срещу режима – горянското движение в България („Горяни“, 2011).