ПРЕДИ 13 ГОДИНИ ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ ВИДЯХ ДЪЩЕРЯ СИ – ДНЕС ПОЛУЧИХ КОЛЕДНО ПИСМО ОТ НЕЯ.

Преди повече от десет години загубих работата си и семейството си, защото не се отнасях сериозно към живота си. След дълго събиране на парчетата отново, най-накрая получих шанс за изкупление пред отдалечената си дъщеря.

Някога бях амбициозен младеж с целия свят в краката си. Винаги съм си се представял като собственик на бизнес, а известно време вярвах, че следвам правилния път. Сега, когато се обръщам назад, мисля, че именно тази страст ме накара да се влюбя в бившата си съпруга, Ребека. Тя дори ме подкрепи в скромното начало на моята стара сервизна работилница.

По това време с Ребека се сдобихме с дъщеря ни, Хариет. За съжаление, сервизът ми фалира. Почувствах се потиснат и загубих мотивация. Започнах работа като сервитьор, за да свързвам двата края, но не можех да осигуря стабилен живот на семейството си.

„Кога ще си намериш истинска работа?“ – питаше ме Ребека. Нямах отговор. Въпреки че имах прекрасни отношения с Хариет, докато растеше, бракът ми постепенно се разпадаше.

С Ребека се карахме постоянно и се отдалечавахме все повече. Един ден ме повикаха в ресторанта и ми казаха, че повече не могат да ме държат на работа. „Ще трябва да се разделим, Джими“, заяви управителят ми.

По онова време бях толкова пропаднал, че дори не ми пукаше особено. Може би си мислех, че Ребека ще се грижи за мен, докато си намеря друга работа. Същия ден се прибрах у дома, за да се разходя със семейството. Хариет караше малката си количка с педали, а Ребека изглеждаше тъжна. Усетих, че нещо не е наред.

„Напускам те, Джими. Не мога повече така. Ясно е, че си се отказал от всичко“, каза ми тя. Само за един ден целият ми свят се срина. Опитах се да я разубедя да ми даде още един шанс, но вече бе взела решение. Силно прегърнах дъщеря си.

„Татко винаги ще те обича, каквото и да стане, Хариет“, казах ѝ. По очите ѝ разбрах, че не проумява какво става. На следващия ден Ребека и Хариет напуснаха дома, а аз останах сам. Тъй като бях безработен, Ребека взе пълно попечителство над дъщеря ни.

Тогава осъзнах колко съм пропаднал. Дори не можех да се грижа за Хариет, понеже нямах нито спестявания, нито работа. А само след няколко месеца Ребека вече живееше с новия си партньор, Ерик. „Докато не се стегнеш и не си оправиш живота, изобщо не си помисляй да говориш с Хариет“, отсече ми тя.

С последните си пари ѝ купих подарък за рождения ден – малко плюшено зайче, и написах бележка: „Липсваш ми ужасно, Честит рожден ден. С обич, Татко.“

Когато стигнах къщата на Ерик, видях, че той е доста заможен. Организирал беше огромно тържество за Хариет, с костюмирани аниматори и надуваем замък за игра. Почувствах се засрамен. Дъщеря ми вече имаше нов баща. Ерик можеше да ѝ осигури неща, за които аз дори не можех да мечтая.

Оставих подаръка си при портата и си тръгнах. Тогава бях изпаднал в много мрачна фаза и не виждах изход. Реших да напусна крайбрежния град и да се преместя другаде. Единственото, което имах, бе къщата, оставена ми от баща ми Франк.

Тъй като нямах пукната пара, продадох я и се настаних в апартамент в друг щат.

Захващах се с разни дребни работи, за да изкарам някакви пари. Две години след като напуснах семейството си, отново бях без пари. Месец по-късно ме изгониха от квартирата. Озовах се на улицата, без никакъв подслон.

„Не мога повече да живея така,“ казах си. Отидох в близкия магазин и буквално се помолих за работа. Управителят ме познаваше бегло и реши да ми даде шанс като чистач. След няколко месеца се издигнах до касиер, а до година станах администратор на целия магазин.

Накрая бях финансово стабилен и животът ми се подреди, но продължавах да се чувствам много самотен. Минаха години, без никакъв контакт със семейството ми и без истински приятели. Редовно давах част от парите си за благотворителност, защото нямах за кого другиго да ги харча.

Всичко се промени днес, когато за пръв път от много време получих писмо, което не беше сметка. Беше коледно писмо от Хариет!

Бяха минали 13 години, откакто бях виждал или чувал нещо за дъщеря си, но сякаш Бог ме благослови с коледно чудо. Думите ѝ съживиха сърцето ми както никога досега през последните години. В писмото четях:

„Здрасти, татко. Най-накрая те открих! Може да ти се стори странно, но утре идвам да те видя. Имаме толкова много за наваксване. Макар мама и Ерик да ми дадоха всичко през годините, винаги се питах кога ще се върнеш.

Мама все ми казваше, че си неудачник и че трябва да те забравя, но аз виждам, че си се променил и си стъпил на крака. И само да знаеш – още пазя плюшеното зайче, което ми подари за рождения ден. Казвах му Джими, така че по някакъв начин винаги си бил с мен!

Ще се видим скоро. Обичам те и нямам търпение.

Весела Коледа, татко!“

Това е най-прекрасният ден в живота ми. Толкова ми липсваше дъщеря ми и никога не съм мислел, че ще получа този шанс отново. Промених се към по-добро, опитах се да помагам и на общността.

Въпреки срама, който ме спираше да се върна при семейството, Бог ми даде втори шанс с Хариет. Този път ще направя всичко, за да я накарам да се гордее с мен и да наваксам изгубените години. След 13 дълги години най-после имам възможност за изкупление.

Имало ли е момент, в който и вие сте имали нужда от чисто ново начало? Как се справихте?