Проф. Рачев ни стресна с ранна прогноза, ето каква зима ни чака

Все още се уточняват някои изчисления, но вече на 99% е сигурно, че лятото на 2024 г. е най-топлото, откакто съществуват метеорологични наблюдения в България и сегашното лято се сравнява с лятото на 2012 г. Това заяви в интервю за БТА климатологът проф. Георги Рачев.

Лятото на 2012 г. беше предишното култово лято по отношение на температурите, а месеците юни, юли и август се разминават в това кой месец е по-топъл през 2012 или през 2024 г. Важното е, че тук са най-топлите години и най-топлите лета след 2000 г. От 1999 г. всичките години са с по-високи температури от средните, а последните няколко години са с още по-високи температури.

Много важно е също, че последните години вече се сравняват не с един стар период – от 1961 до 1990 г., когато по принцип е било доста по-хладно в България – може би с около градус, а се сравняват с най-топлия и най-съвременен период – от 1990 до 2020 г. Сега е много по-топло, отколкото е било през 60-те и 70-те години на миналия век, обясни проф. Рачев.

Това не е най-сухото лято, но през него се видя зависимостта между селското стопанство, преработващата промишленост, леката и тежката промишленост, и цените на електроенергията, като всичко това показва колко човечеството и всяка държава е зависима от времето, климата и от синоптичната обстановка, обобщи климатологът.

„През деня, в продължение на половината лято, поради това, че в България има много фотоволтаици, беше слънчево и с много малка облачност, и електроенергията достигна някакви символични цени, но това беше между 9:00 и 18:00 ч.

Това означава 2-3 лева за киловатчаса и имаше затруднения за хотелиерите и за промишлеността, която консумира електроенергия.

Всичко това показа как постоянно топлото време и едно много горещо лято може да се отразят върху цялата икономика на страната“, коментира проф. Рачев.

Дългите периоди с горещо време се отразиха на селското стопанство и на водните ни запаси

На въпрос, че през тази година и юни, и юли, и август, бяха много топли месеци, а в предишни години не е имало толкова дълги периоди с горещо време, проф. Георги Рачев отговори, че това се отрази изключително много на селското стопанство – на зеленчукопроизводството, и на водните ни запаси.

„В момента около 600 000 българи са на временен или на постоянен воден режим – сред тях са Плевен, Етрополе, Ловеч и други градове, които са в полите на Балкана, са на режим.

Нито едно населено място не е на режим на водата към т.нар. питейни язовири. Всичко това показва, че трябва да се адаптираме към промените в климата и в природата“, заяви климатологът.

„У нас има няколко язовира, които с години не се построяват, а при сушата през това лято се намалиха и т.нар. подпочвени води. И тези селища, които са на сондажни кладенци нямат вече достатъчно вода и затова се наложи да минат на временен режим. Тези валежи, които паднаха сега, не са достатъчни, за съжаление, не се очакват наднормени валежи и през есента.

Такива са прогнозите за България на Европейския център за средносрочни прогнози и на американския глобален модел.

И двата модела предвиждат през есента – септември, октомври, ноември, нормални валежи, а американският модел дава с около десетина процента по-малки валежи в България. Това е времето, в което се сеят есенниците и една основна маслодайна и фуражна култура – зимната рапица.

Това не добре, защото в момента питейните язовири са пълни под 60 процента общо, което не е фатално, ако не се източва вода, но не толкова за напояване, а за производството на електроенергия от частни водноелектрически централи (ВЕЦ)“, заяви проф. Рачев.

„В момента поливните ни язовири са пълни едва на 25% общо. Това е много малко, но няма какво да се полива с изключение на някои късни зеленчуци, които са много малко по площ. Енергийните ни язовири са пълни на 50%“, каза климатологът.

Проф. Георги Рачев акцентира и върху големите наводнения в Централна Европа, които станаха преди дни, като отбеляза, че почти същото е било положението през 1997 г.

Сега огромни площи в европейски държави бяха залети, но няма как това да не стане, ако има 200-300 литра валежи на квадратен метър, което е сезонната норма на валежа, паднала за два дни. Това стана наскоро в Централна Европа – в Австрия, Словакия, Чехия, Полша, Унгария, Германия, но в тези страни започна адаптация към промените в климата.

15 и 16 септември бяха най-студените дни за месеца у нас, но предстои повишаване на температурите

Изминалите 15 и 16 септември бяха най-студените дни и ще бъдат най-студените дни за този септември у нас, но в предишни години през септември е било много слънчево и топло, както беше през първата половина на месеца.

От 19 септември до края на месеца времето в България ще е по-топло. В дните около празника за Независимостта на България времето ще бъде много слънчево и топло, и няма да има валежи. До края на септември се очаква да има още по-топло време, прогнозира проф. Георги Рачев.

Той каза, че температурите през есента у нас се очаква да бъдат по-високи от нормалното, като и двата глобални модела – и американският, и европейският, дават около половин до един градус по-топло време за есента.

Най-малко ще бъде превишаването на температурата през ноември, за който двата модела дават само половин градус над нормата. Това са дългосрочни прогнози, които се отнасят за по-дълъг и осреднен период, уточни климатологът.

Каква ще е зимата у нас?

Предстоящата зима в България към момента се очертава да бъде в рамките на климатичната статистика.

Валежите се очаква да са в рамките на нормата – през декември, януари и февруари, а за температурите – с около половин градус да е по-висока средната зимна температура. Само през февруари двата модела сериозно се различават по отношение на валежите.

Американският модел предвижда по-големи валежи през февруари, европейският модел прогнозира, че те ще са в нормата, или ще са малко по-малки – с 5% до 10% по-малко валежи. Това отново са дългосрочни прогнози, отбеляза климатологът.

През последните години, а и есента, и зимата, които минаха, бяха с валежи у нас под нормата и трябва много внимателно да използваме водните си ресурси, каза проф. Георги Рачев.