Путин побесня! Вижте какво каза на Европа

Разполагането на европейски мироопазващи сили в Украйна е неприемливо за Русия, тъй като би означавало пряко въвличане в конфликта с Руската федерация. Това заяви на брифинг говорителката на руското външно министерство Мария Захарова, предаде ТАСС.

„За нас е абсолютно неприемливо на територията на Украйна да се разполагат части на въоръжените сили на други държави под какъвто и да е флаг – било то чуждестранни контингенти, военни бази или някакви мироопазващи операции, предложени от онези, които отдавна са извадили думите „мироопазване“ и „мир“ от речника си. Всички тези действия са очевидни, познати и болезнено ясни, защото те биха означавали въвличане на тези държави в пряк въоръжен конфликт с нашата страна, на което ще отговорим с всички налични средства“, каза Захарова.

Русия може да спре да доставя газ в Европа и да търси други пазари на фона на растящите цени заради кризата в Иран, коментира руският президент Владимир Путин пред руския журнаист Павел Зарубин. „Това не е решение, а по-скоро разсъждавам на глас“, допълни още руският президент, но и отбеляза, че ще възложи на компаниите да анализират възможностите, пише Ройтерс.

„Сега се отварят нови пазари и може би ще бъде по-печелившо за нас да спрем да доставяме газ на европейския пазар в момента, за да се придвижим към тези пазари, които се отварят, и да се позиционираме там“, заяви още Владимир Путин.

В момента Русия доставя газ за няколко европейски държави – основно Унгария и Словакия в Европейския съюз, както и Сърбия и Турция. Количествата са значително намалени спрямо преди началото на войната в Украйна – през 2025 година Русия е доставила почти 41 млрд. куб. метра газ (и тръбен, и втечнен) в ЕС спрямо 151 млрд. куб. метра през 2021 година, когато общността започваше да се отърсва от пандемията от коронавируса.

След инвазията в Украйа Русия реално загуби европейския пазар – в началото на тази година Брюксел окончателно одобри пълната забрана на внос на руски газ от есента на 2027 година. Причината е, че в общността вече не разглеждат Русия като сигурен доставчик на енергопродукти. През есента преди началото на войната в Украйна „Газпром“ не изпълни ангажимента си да нагнети най-големите газохранилища в Германия, а в първите месеци на войната намали съществено доставките за основния си пазар Германия (затваряйки едната тръба на „Северен поток“).

Изпълнявайки указ на руския президент  промени едностранно условията по договорите за доставка и така също загуби клиенти, които отказаха новите условия (Полша, Финландия и България). По тези причини и в ЕС отчитат, че Москва използва енергийните доставки като оръжие за натиск, особено и след като руските военни нахлуха в Украйна.

Междувременно финансовото състояние на „Газпром“ се влоши и компанията разпродава някои от активите си, които не са свързани пряко с дейността, включително и луксозни почивни станции за ръководството на компанията.

В момента заради войната в Иран в Европа има опасения, че запълването на газохранилищата за следващия отоплителен сезон може да е предизвикателство на фона и на растящите цени. Изказването на Владимир Путин за спирането на доставките може да бъде разгледано отново като опит за натиск към Европа. „Това е просто бизнес“, заяви той пред Зарубин по повод разсъжденията му за спирането на газа в чувствителен за пазара момент.

Според коментарите на руския президент причината за поскъпването на петрола на световните пазари е затварянето на Ормузкия проток от Иран, но за скока на цените на нидерландската борса TTF причната е търсенето – в Европа следва сезонът за нагнетяване на газохранилищата.

В последните месеци страните от ЕС диверсифицираха източниците си на газ и купуват по-големи количества тръбен газ от Норвегия, Алжир и Азербайджан, както и втечнен газ от различни доставчици (основно САЩ). Доставките на втечнен газ, които почти изцяло заместват руския газ, действително не минават през Ормузкия пролив, но цената се влияе от търсенето в Азия, където Катар е водещ доставчик.

Нови пазари за руския газ

В момента Китай е основен пазар за руския газ и по данни на руските власти износът през 2025 година е почти колкото този за Европа. За разлика от петрола Русия не успя да намери алтернативи на Европа, защото просто няма изградена инфраструктура за доставки – исторически основният път на руския газ е бил на Запад.

„Газпром“ се опитва да разшири възможностите си за износ към Китай със „Силата на Сибир 2“, но макар да има изявления за споразумения с китайската страна за тръбите, работата по проекта все още е на фаза планиране. Очакванията са, че газопровода може да започне да се строи не по-рано от 2027 година.

Според източници на Ройтерс в газовия холдинг строителството ще отнеме поне пет години, или при добро стечение на обстоятелствата, газ по „Силата на Сибир 2“, чийто капацитет е 50 млрд. куб. метра годишно, ще потече към 2031 година. Достигането на пълния капацитет също ще отнеме към две години.