Синът ми без милост ме изпрати в старчески дом. След години се появи с една молба…

Старицата седеше и плачеше до прозореца. Баба Нина започна да разказва своята история на съквартирантите си в старческия дом.

Съпругът ми почина рано, отгледах сина си сама. Работех от сутрин до вечер, за да изправя детето си на крака. От завода ми дадоха едностаен апартамент, защото бях жена и работех на три смени.

Изучих сина си, но той не искаше да работи по специалността си, страхуваше се от отговорността.

Не бързаше да се жени, едва на 29 години се свърза с Калина и се ожени за нея. Тя работеше в едно училище, беше красива и умна и в началото се отнасяше с голямо уважение към мен.

Младоженците живееха с мен в едностйния апартамент. Калина беше щастлива от това решение, защото преди това живееше в общежитие.

Аз спях в кухнята на креватче, за да не се пречкам на децата. Скоро се роди внучето ми – за всички стана тясно. Синът ми започна да ми се ядосва, да ме упреква, да ме напада и след това реши да ме изпрати в старчески дом. Това естествено беше инициатива на снахата.

Той ми обеща, че ще ме върне, ако там не ми хареса. Но кой да вярва на тези думи? Сведох очи, събрах си нещата и тръгнах без да споря.

Оттогава минаха шест месеца – през това време никой не ми се обади. Все по-често започнах да говоря за смъртта, защото не исках да живея в старчески дом.

В стаята бяхме четирима – беше тясно. Всеки имаше своите проблеми и болежки.

Храната бе лоша, разходката бе по график, като в затвора. Но ние се примирихме, какво да правим?

Скоро се сприятелих с една друга баба – Ирина. Възрастната жена беше голяма оптимистка, все ми повтаряше, че всичко ще им се нареди. Между другото, тя се бе преместила тук, защото къщата й била обявена за опасна.

Един ден внукът на Ирина дойде да я види. През цялото това време той работел в чужбина и не знаел за съдбата на баба си. Тя не му казала, за да не напуска работата си. Внукът помогна на бабата с пари и я посъветва да си купи нова къща на село.

В този момент аз съвсем се натъжих. Радвах се за Ирина, но тя беше единствената ми радост и ако си отиде, животът ми щеше да стане напълно безсмислен.

— Ела с мен, Нина! – каза ми тя. – Не искам да живея сама, а внукът ми си има своя живот Съгласен! Има градина и голям двор.

Веднага се съгласих и животът ми се промени към добро.

Имах собствена стая, удобни мебели, модерни домакински уреди. Внукът на Ирина помогна на нас, двете баби, да се се установим, а после отново замина за чужбина.

Вече не се сещах за сина си. Но един ден пред къщата спря кола. От нея неочаквано излезе моят син. Чудех се за какво е дошъл.

Без много предисловия той започна да ми се оплаква.

„Виж се ти как живееш, а моята жена се разведе с мен, иска да ми вземе апартамента и не ми позволява да виждам сина си.“, взе да разказва той.

Изслушах всичко, цялата му история, и просто го отпратих. Посочих му външната врата и го помолих никога повече да не идва.

Така и не успях да простя предателството на най-близкия си човек.