Телефонът звъни: – Здравейте, сеньор Роуд! Обажда се Ернесто… И други вицове
Телефонът звъни:
– Здравейте, сеньор Роуд! Обажда се Ернесто, домоуправителят на Вашата селска резиденция.
– Да, Ернесто, какво се е случило?
– Просто исках да кажа, чеее… папагалът… той умря.
– Как умря?! Моят папагал?! Победител в международни състезания?!
– Да, сеньор.
– По дяволите! Похарчих толкова много пари за него. От какво умря?
– Яде развалено месо, сеньор.
– Моля?! Кой си позволи да го нахрани с развалено месо?
– Никой, сеньор. Самият той яде гадно месо от мъртвия Ви кон.
– Какъв кон?!
– Вашият арабски кон, сеньор.
– Как, моят расов жребец, също е мъртъв?!
– Да, сеньор. Той теглеше каруца, пълна с вода и не издържа, сеньор.
– Луд ли си?! Каква вода?! Защо сте впрягали коня в каруца? Той никога не е бил впряган!
– Водата бе нужна, за да угасим пожара, сеньор.
– Господи, пожар?!
– Да, сеньор, във Вашата къща стана пожар. Голям пожар, сеньор. Свещ запали завесата.
– Каква свещ, каква свещ, за Бога! Искаш да кажеш, че една свещ изгори имота ми?!
– Да, сеньор.
– Защо си палил свещ, Ернесто?
– За погребението, сеньор.
– Какво погребение?!
– Жена Ви, сеньор. Тя се прибра късно през нощта и помислих, че това са крадци, сеньор. Затова я ударих с новия Ви стик за голф, сеньор.
Дълго мълчание.
– Ернесто, ако си повредил новия ми стик за голф, ще ти е*а майката, Ернесто!