Щастието сполетя Ивет Лалова, не е на себе си

Цената на уроците, които взех за всичките победи, е висока, но бих я платила отново и отново, казва голямата българска атлетка

– Г-жо Лалова-Колио, радостта от новината за бременността по-голяма ли е от тази да си шампион?

– Двете са несравними, но със сигурност е огромно щастие. Емоциите, които носи това да разбереш, че ще ставаш родител, е нещо, което не може да се опише с думи, то трябва да се изпита. Това е една сбъдната мечта.

– Ще кръстите ли детенцето на името на родителите си, или на тези на съпруга ви?

– Със Симоне пътуваме много и бих казала, че сме едно интернационално семейство. В тази посока са и размислите ни за име на бебето. Със сигурност искаме името да носи това усещане за гражданство на света.

– Когато правихме интервю с Кубрат Пулев относно неговия мач, с който се завръща след година и половина извън ринга, той ни посъветва да ви питаме откъде намирате сили винаги да се усмихвате въпреки трудните моменти?

– Такава е философията ми за живота. Аз му се усмихвам и той ми се усмихва обратно. Когато развиваш умението да виждаш хубавите неща в живота, имаш повече сили да преминеш през трудностите, които са неизбежна част от него.

– Ако се обърнете към детето, Ивет, какво бихте му казали? 

– Да мечтае смело и да не се страхува или срамува да преследва и най-смелите си идеи.

– Какво ви струва да сте това, което сте, и какви са уроците, които си взехте от толкова много победи?

– Цената е висока, но бих я платила отново и отново, за да имам тези уроци. Те обаче не идват от победите, а по-скоро от загубите и трудностите. Преминавайки през тежките моменти, разбираме, че сме много по-силни, отколкото мислим.

– Направихте мотивиращи майсторски класове у нас. Какви бяха историите, до които се докоснахте, кое ви развълнува най-силно?

– В края на ноември беше първото издание на “Всички възможни победи”. Това, което се запечата в сърцето ми, беше огромният брой хора, които след финала дойдоха при мен и ми казаха: “Точно от това имах нужда, за да взема много важно за мен решение”. Палитрата на историите беше необятна, но интересното е, че и често се припознаваме в историите, препятствията и целите на другите независимо дали те са в спорта, бизнеса, или живота. Следващото издание ще бъде на 17 февруари и вече се вълнувам за него.

– Според вас всяка мечта може да бъде постигната, стига да се работи постоянно за нея. Как обаче вие преодолявахте всекидневно мързела си по пътя до успеха?

– Мързелът и липсата на вяра в себе си са най-големите врагове на успеха. Те се преодоляват с дисциплина и план на действие, с техники, които могат да се научат, усвоят и използват всеки ден.

– Ако е вярно, че силата, която контролира живота ни, са болката и удоволствието, както казва мотиваторът Тони Робинсън, то защо голяма част от хората не осъществяват докрай промените за добро в живота си? Какво всъщност ги кара да протакат? 

– Или не вярват достатъчно в себе си, или това не е тяхната цел в живота, а им е наложена от някой друг. Отлагането и губенето на време също е един ужасен и безсмислен процес, породен най-вече от липсата на увереност, че можем да се справим. На всички ни се е случвало, когато успеем, да си кажем: “Всъщност не беше толкова трудно, колкото си мислех”.

– Какво мислите за това, че възрастта, в която човек може да започне “отначало”, непрекъснато се увеличава? Жените раждат все по-късно, правят кариера, мъжете също по-късно се обвързват сериозно. Днешните жени на 50 изглеждат като на 40 и т.н.

– Аз вярвам, че човек не трябва никога да спира да се бори, развива, мечтае и да постига целите си  независимо на колко години е. Обществото ни налага постоянно лимити и ни кара да се чувстваме прекалено млади или стари за щяло и нещяло. Аз съм изключително впечатлена от историята на Диана Ниад, която на 64 години успява да направи невъзможното, да преплува, без да спира, разстоянието от Куба до Флорида.

Нещо, което не е успяла да направи на 29 години. Нейните първи думи са: “Никога не позволявайте на някого да ви каже, че нещо е невъзможно или че сте прекалено стар, за да го направите”.

– Казвате, че зад всеки успешен спортист стои огромен екип. Защо у нас това е трудно да се разбере и всеки го играе “сам юнак на коня”?

– Смятам, че това правило важи не само в спорта, за всеки успех е нужен невероятен екип. Хората, които имат трудности с това, са хора, които трудно се доверяват или не искат да делят евентуалната победа с никого другиго. Имаме си го това недоверие българите, все си мислим, че някой иска да ни мине. Трябва да имаш и развиваш качества на лидер, за да събереш и мотивираш един екип, а в този екип трябва да има доверие и уважение към другия.

– А какво беше вашият съпруг Симоне за вас, след като получихте счупване на бедрена кост през 2005 г. в Атина?

– Тогава все още не бяхме заедно, но винаги ми е давал безкрайна подкрепа и вяра, че ще успея.

– Кога разбрахте, че сте влюбена в съпруга си? Кой прави повече компромиси в живота ви?

– Преди много, много години. Може би компромиси прави повече той, но не мисля, че това е състезание и трябва да си броим компромисите. Когато двама души се обичат, имат поставени големи цели пред себе си и искат да растат заедно, не съществуват компромиси, а по-скоро стъпки към постигането на тези цели.

– Казвате, че не вярвате в предначертаните неща на пистата и че всичко зависи от нас самите, а в живота така ли е? Вярвате ли в кармата, в предначертаното, че хора се срещат неслучайно с други хора?

– Ако приемем и вярваме, че всичко е предначертано в живота ни, каква мотивация ще имаме да променим или подобрим нещо в него? Или да работим и инвестираме в нещо? Вярата, че някой вече е решил всичко, ни освобождава от отговорност и ни тласка към това да се чувстваме жертви на собствената си съдба.

– Жената Чудо ви наричат. Разбивате стереотипа, че след олимпиада може да се продължи в друга писта, и то успешно. А чувствали ли сте се някога в ролята на жертва?

– Ако не вярвах, че ще успея, щях много отдавна да съм приключила и със спорта, и с идеята за амбициозни проекти след него. Предприемам всяка стъпка в живота си с вяра, с желание да се уча и да посветя всичко на каузата си, а когато тя е да вдъхновява и помага на други хора, се чувствам окрилена.

– Какви са бъдещите ви планове?

– 2024-а е олимпийска година. Това означава много планове, вдъхновяващи проекти, ангажименти с моя екип, които ще представяме поетапно. Следващото нещо на хоризонта е вторият майсторски клас “Всички възможни победи” на 17 февруари. Подготвяме много изненади. Ще бъде незабравимо!

Ивет Лалова-Колио е българска лекоатлетка, състезаваща се в спринта на 60, 100 и 200 метра.

Европейска шампионка на 100 м в Хелзинки през 2012 г., европейска шампионка в зала на 200 м. в Мадрид през 2005 г.

Национална рекордьорка на България на 100 и 200 м в зала..

Участва в 5 олимпиади – Атина (2004), Пекин (2008), Лондон (2012), Рио де Жанейро (2016) и Токио (2020)