септември 21, 2024

Щастливи новини сполетяха Алекс Сърчаджиева. Тя не е на себе си

Щастливи новини сполетяха Алекс Сърчаджиева. Тя не е на себе си

Сутринта ѝ започва в 7. Пие едно кафе на екс, кара дъщеря си – София, на училище и след това отива на репетиция или някъде в провинцията. Играе пред пълни зали почти всеки ден.

Търсенето на свободни минути за разговор и снимки с актрисата в последните седмици се превръща в гонка между лъв и кошута, в кръга на шегата, разбира се. Почти толкова невъзможно е, като да си намериш билет две седмици преди моноспектакъла ѝ. Истината е, че Алекс просто не си поема дъх – раздава от себе си на публиката, изпълва душите с присъствието си и ги пречиства с искрени сълзи в края на представлението.

Хората я приемат като човек, с когото могат да споделят всичко. Човек изповедник. Човек приятел. Човек муза. Човек близък. Вдъхновяващо е възприятието за нея като човек, познал болката и преодолял я.

„И непознати хора, гледайки „На живо“, ми пишат с дни след това, споделяйки ми най-съкровените си мисли, изпитания, тревоги. Понякога искат съвет. Затова сме хора – да си подаваме ръка, да си помагаме с каквото можем“, казва тя. „Не ме натоварва. Дните ми са разнообразни. Свързани с работа. Работата ме спасява, защото нямаш време да потъваш в мислите си“, споделя Алекс.

И макар спектакълът „На живо“ да бе създаден именно за да отговори на всичките въпроси, които витаеха около Алекс Сърчаджиева и личния ѝ живот, той ѝ донесе двойно повече публичност. Превърна я в Любимка на народа!

„Исках много да създам този спектакъл, исках да си кажа. Отговорих. Не се притеснявам от интереса в момента, напротив, искам да достигне до повече хора. „На живо“ е особена магия. Смятам, че след голяма болка човек може да направи големи неща в изкуството – стойностните неща се раждат от болка. Много се радвам, че докосвам душите на хората всеки път. На 20 май навършвам 40 години – реших първото ми представление от тази нова декада в живота ми да бъде в Лондон на 21 май. Няма да празнувам. Ще се срещнем на живо с българите в Лондон и ще е специално: Александра на живо, на 40!“

 

Точно в Лондон играе за първи път представлението пред дъщеря си София – признава, че се е притеснявала много, било ѝ е трудно и на три пъти е искала да спре постановката. Да каже „Съжалявам, не мога“, знаейки какво ще разкажа и знаейки, какво детето ѝ ще чуе. Ще научи как мама е станала

Стената опора. Орелът. Майката Супер герой!

„На 40 още ми се живее, правят ми се лудости и не усещам годините. Но бие една камбанка в главата ми: „Имаш дете, няма как всичко, което си помислиш, да го правиш“. Иска ми се да се смея и да пътувам с любимите си хора – да създавам спомени, да пълня очите си с красота с хората, които обичам около мен“.

Напоследък не ѝ остава много време дори да чете книги. Чете само пиеси и сценарии, но от музика не се лишава.

„Музиката е изкуството, което ме вълнува и вдъхновява. В момента София ме зарибява с много готини песни – от Iron Maiden и AC/DC до някакви съвременни парчета. Иначе аз обичам да слушам италианска музика и френски шансони, на такава вълна съм в последните две 2 седмици. Зарежда ме, чувствам се в друг свят.“

 

Всичко, за което говори, Алекс процежда през собствения си опит и път. Самата тя се хвана за ръката, сякаш протегната от самата Мелпомена, в лицето на режисьора Димитър Коцев – Шошо и сценариста Яна Борисова, за да създаде триумфиращия по малките и големите градове и в чужбина спектакъл „На живо“.

„Това, което виждаш както в спектакъла, така и на екрана на телевизора, съм аз. А аз съм си каквато съм си. Сядам срещу моите събеседници не като водеща, а като Александра“, споделя ми Алекс. „Радостна съм – че започнах да водя предаването и че играя интензивно. „Животът по действителен случай“ по bTV всъщност е нещо като продължение на моя спектакъл „На живо“, където имам възможност да разкажа собствената си история. В предаването давам шанс на известни и неизвестни хора да разкажат за своя житейски път – своите борби, изпитания, болки и начин, по който се изправят на крака. Това за мен е начинът – да сме човеци, да си подаваме ръка и да си помагаме. Няма нищо срамно в това, когато човек се е чувствал паднал и объркан, да говори за това.“

Смее се с глас, когато ѝ казвам, че долавяме нещо от Опра Уинфри в държанието ѝ – тази емпатия и съчувствие, разкъсващи стегнатата риза на сивия живот, заключил се тясното си трасе.

„Не знам кои точно са моите сили, за да оцелявам, но наистина все още вярвам, че Доброто побеждава. Говорейки с моите събеседници, всеки път се убеждавам, че всички сме нормални хора, независимо кой с какво се занимава и всеки има своята болка и своята тъга. Ние всички сме нормални хора и всеки носи в душичката си някакво страдание“, казва Алекс.

Всяка една от ролите в премиерните спектакли „Оскар“ в Сатиричния театър, „С гръб към залеза“ на Яна Борисова и сега „От всички страни“ – най-дълго играната чешка комедия, я карат да се убеждава, че най-хубаво е да работиш с хора, които обичаш и разбираш и които чувстваш като семейство. В една от постановките е шармантна луда майка, в друга – среща любовта на сцената.

Чудя се не полудява ли понякога, а тя е категорична:

„Неее, напротив! Ние, актьорите, имаме огромната благословия да попадаме всяка вечер в различни светове, в различни епохи и това е много хубаво.“

Алекс Сърчаджиева определено владее и едно друго изкуството – изкуството да падаш. Може би неслучайно е избрана и за ролята в спечелилия „Златна роза“ за дебют филм на режисьора Орлин Милчев със същото име – „Изкуството да падаш“, чиято премиера бе на 26 септември м.г., а от на 18 март (вчера) бe и премиерата му на „София Филм Фест“.

„Изиграх роля, която никога не бях играла. Първоначално се изплаших – ролята е сериозна. Впечатлена съм много от начина на работа на този млад режисьор. Той успя да събере невероятен екип – Емил Христов е оператор, Ивайло Христов, Иван Бърнев, Елена Замяркова и Валери Йорданов играят.“

„Изкуството да падаш“ – дебютният пълнометражен филм на Орлин Милчев, разказва историята за 17-годишната Бори (в ролята Елена Замяркова), която сама се бори с проблемите поради лабилността на майка си. След като дядо ѝ я записва в школа по джудо, момичето осъзнава, че преди да победиш другите, трябва да победиш себе си.

„Бори е в ролята на здравомислещия възрастен, защото животът на моята героиня е живот без фокус, казано метафорично. Приключение бе за мен, преборих страха си да вляза в тази роля. Изкуството да падаш е всъщност да го направиш по най-красивия възможен начин. Всеки от нас пада. Понякога е трудно да се изправиш, друг път това се случва, когато някой ти подаде ръка. Вярвам, че човек с човека живее.“

Как се играе такава роля?

„Не исках да играя просто състоянието пиянство или човек на хапчета. Трябва да е в главата ти, в погледа ти, цялата тази лудост да е в очите ти, да прозират демоните… Предизвиках себе си и емоциите си. Изиграх нещо, което „на живо“, в реалния живот не ми се случва.“

В реалния живот Алекс вече се радва и за успехите на дъщеря си София на големия екран.

 

Александра Сърчаджиева в специалната селекция She`s The ONE 2023: Ultraviolet

Александра Сърчаджиева в специалната селекция She`s The ONE 2023: Ultraviolet

 

„Много горда майка съм и съм изключително щастлива, че тя е моя дъщеря. Не мога да го опиша с думи. Ролята ѝ във филм „Игра на доверие“ е много сложна и тя се справи блестящо. Много особено е да видиш детето си на екран. На премиерата тя бе много развълнувана и притеснена, но не повече от мен – на мен краката ми трепереха.“

София Ласкин е едно от „децата на изкуството“ – така наричат наследниците на артистите в Италия. Но докато там тази принадлежност е благодат, у нас може да бъде и бич.

„Въобще не знам България доколко приема децата си като цяло. Този проблем идва от хората, които ни управляват, защото дълги години не се обръща въобще внимание на изкуството. Но светът, в който живее София, е отворен. Тя ще реши как да продължи пътя си, къде да го продължи. Борбите ѝ ще са големи, защото ще трябва сама да доказва какво може и какво не и да защитава фамилията, която носи.“

След всичко преживяно – в живота и на сцена, след фурора на моноспектакъла „На живо“ Алекс Сърчаджиева все още не дръзва да се определи като успяла жена.

„Не мога да кажа колко съм успяла и колко не. Изключително благодарна съм за огромната любов, която получавам от публиката. Няма нищо по-ценно от това за един актьор.“

 

Александра Сърчаджиева в специалната селекция She`s The ONE 2023: Ultraviolet

Александра Сърчаджиева в специалната селекция She`s The ONE 2023: Ultraviolet

Снимка: Радина Гaнчева за #URBN/Dir.bg

 

Вярва, че Жените са тези, които обединяват.

„Те имат тази суперсила. Животът е в жената. От години жените доказват, че могат да бъдат на ръководни постове и се справят много добре. На мен в кариерата ми не ми се е случвало да се усещам дискриминирана по някакъв начин. От места, на които не ми е харесвало – аз съм си тръгвала. Може би заради характера ми не харесвам фалша и лицемерието и когато някъде не се чувствам добре, просто си тръгвам.“

Основната суперсила на Алекс Сърчаджиева остава Любовта! Обичащ човек е. Продължава да има желание да раздава още и още Любов!

„Онзи ден си мислех за срещата ми с Крикор Азарян. Не знам защо се появи точно този спомен. Работата ми с него започна с много притеснение от моя страна. Аз не смеех да го погледна в очите две седмици. Спомням си, че докато четяхме пиесата на маса, аз гледах само в текста, не задавах нито един въпрос. Отвръщах поглед настрани. Тогава той ми каза:

„Моето момиче, ти си родена да даваш любов“.

Не знам защо така се сетих за това изречение онзи ден. Запечатало се е в душичката ми. Ние за съжаление живеем в едно много странно и болно време. Много пъти съм казвала, че всичко може да бъде много просто, ако бъдем честни един спрямо друг. Този фалш, това лицемерие мен ме побърква. Защо всичко трябва да е сложно? Защо трябва да живеем в мрежа от лъжи? Измислени светове? Напудрени снимки, които нямат общо с действителността? Какво ти носи снимка с фотошоп? С филтър? Те нямат общо с реалността, ние сме хора нормални. Винаги съм далеч от фалша. Не разбирам този друг онлайн живот. Смятам, че ще отмине цялото това време. Хората не изглеждат така, както изглеждат. Слагат уж техни мисли, за да изглеждат по „уау“. Животът наистина е много кратък. Защо да губим време, живеейки в лъжа.“

Най-големите лъжи, които чуваме ежедневно, и то непрекъснато, ни обстрелват от всякакви трибуни, казва Алекс. От хора, на които им се дава власт и възможност да говорят.

„Празните обещания, хвърлени в пространството – това с най-големите лъжи. Наскоро предложих даже да ме номинират за министър-председател. Че какво ми е на мен? Ще ме кара НСО, няма да се откажа от никакви блага. Плюс това аз ще ги забавлявам в парламента – имам изнесен глас, учила съм сценична реч, мога да ги науча и тях да говорят правилно“, смее се актрисата.

Ако все пак това желание-закана се сбъдне, заканва се да изрине всички крадци от тази държава – явно доста богата, за да не спират да крадат. Вечните градове вървят барабар с вечните лъжци, шегуваме се и обобщаваме:

Най-важното е да сме живи и здрави и няма нищо по-хубаво от това да се вглеждаме в любимите си хора и колкото се може по-често да им показваме, но и казваме, че ги обичаме. Защото няма нищо срамно в това да кажеш на някого, че го обичаш. Аз го казах последно преди половин час – на дъщеря ми!“

Don`t copy text!