Близка приятелка на Ивайло Калушев разкри непознатото лице на спелеолога

Иво Калушев тайно носеше скъпата храна на майка си, предназначена за гостите й, като черен хайвер, скъпо сирене и качествено сушено месо, на нашите еднодневни екскурзии в планините и пещерите. Това споделя за мъртвия спелеолог негова приятелка в социалните мрежи, пише „България Днес“.

Теодора се познавала с Иво, когато той е на 16-17 г., а тя – на 19. След случая Петрохан-Околчица жената разкрива спомените си.

„Седяхме на земята сред мравките и ядяхме черен хайвер с лъжица, докато пръстите ни бяха покрити с кал и пръст… Той никога не криеше или пазеше храна; споделяше я с нас в онези доста бедни времена…“, сеща се близката на Калушев.

Тя го описва като силен, специален, духовен, но и по някакъв начин амбициозен човек. Дори в бедните години признава, че е можела да разчита на него. В спомените й той остава като момчето, което отказвало да се храни само и щедро споделяло запасите си по време на биваците.

По някое време пътищата на двамата приятели се разделили. Първо тя му написала писмо със стихотворение, което е посветено „на приятеля, който забравя“. Той й отвърнал с друго произведение, което написал като 17-годишен.

Когато пътищата се разделят

не трябва толкова да ни е мъчно

Нещата вечно се променят

и все пак си остават същите….

Когато някой си отива

разбирайки защо го прави

защо ли трябва да се спира

таман когато се изправи?

Когато някой се прощава

с щастливи дни надалеч отминали

това съвсем не означава

че в него те ще са загинали

Посоката една и съща е

за всички нас, това е ясно

но на един от толкоз пътища

понякога е малко тясно.

Аз мисля, пак сами ще гледаме

в слънцето с очи притворени

и тихо, тихо ще се смееме

на глупостта във нас затворена

Не трябва с толкоз лоши чувства

добри приятели да се разделят

но щом градината е пуста

по-силно птичките ще пеят…

(от приятеля, който забравя)