Баба спасила малко вълче, а след 2 години то й се отплатило

Дивите животни, както и домашните любимци, не забравят доброто, което им е сторено. Дълги години те помнят как са били спасени от беда и пазят благодарност в сърцата си. Нашата история е именно за това.

В затънтено село живеела самотна баба. Селището било малко, имало само дузина къщурки. Цивилизацията не била достигнала до тези краища, местните жители  трябвало да отопляват къщите си с дърва за огрев, които събирали през лятото.

Нашата героиня, както всички заселници, ходела всеки ден в гората и носела тежки снопове със съчки от там.

Веднъж баба, както обикновено, отишла  за дърва. Като видяла паднало сухо дърво, тя започнала да кърши клоните. В този момент жената чула някакъв плач. Недалеч тя видяла вълче, уловено в капан с лапата си.

Баба съжалила бебето и му помогнала да се освободи от капана, като след това се заела с работата си, а горкото, накуцвайки, тръгнало след нея. Бабата не можела да остави болното вълче и го взела със себе си.

Вкъщи тя първо превързала болното краче на бебето, а след това го нахранила. Около два месеца бебето живяло с нея, докато се възстановило напълно.

Жената много се привързала към малкия хищник, но разбрала, че той трябва да се върне в дивата природа, затова го завела на мястото, където го намерила.

Изминали две години от тази история. Една зима бабата отишла в гората за съчки , но изведнъж там загубила съзнание и паднала. Когато отворила очи, видяла, че няколко кученца с куче се били вкопчили в нея.

Но тогава бабата разбрала, че това всъщност е вълчица с малки. Жената се уплашила и започнала да крещи, хищниците в този момент се отдалечили от нея и тихо се оттеглили в гората. Баба забелязала, че възрастното животно куца. Тя осъзнала, че това е нейното спасено вълче, само че вече видимо пораснало.

Така хищникът успял да благодари на баба си за доброто, което му било направено. Само благодарение на вълчицата жената не замръзнала, лежейки в безсъзнание.