Ето кой е мистериозният зет на Марта Вачкова, баща на първото й внуче:

Мъжът до Рада Миладинова — дъщерята на Марта Вачкова и внучка на големия Григор Вачков , се казва Илия Шапкароски . Той работи като реставратор в Лабораторията по консервация и реставрация на Националната галерия „Квадрат 500“, съобщава „България Днес“.

Наскоро Рада и Илия станаха родители на малкия Сава — първото внуче на обичаната актриса Мартина Вачкова.

Момченцето се роди на символичната дата 1 юни, Международния ден на детето, в АГ болница „Шейново“.

Снимка: Инстаграм

От лечебното заведение съобщиха радостната новина на официалната си страница във Фейсбук:

„С много вълнение и радост болница „Шейново“ посрещна първото внуче на обичаната българска актриса Мартина Вачкова. Поводът е още по-специален, защото и самата Марта Вачкова е родена в „Шейново“. Традицията е спазена“.

Малкият Сава е роден по естествен път с помощта на д-р Мажена Панова и екипа на болницата. Оттам отправиха и своите пожелания за „здраве, щастие и много щастливи моменти към малкия Сава и неговото семейство, както и за още внуци и правнуци за актрисата“.

Снимка: Инстаграм

Самата Марта Вачкова, която вече е щастлива баба, предпочете да запази личното пространство на дъщеря си.

„Благодаря, че се обадихте, но дъщеря ми не иска да говори за личния си живот, всичко при нас е наред“, каза пред „България Днес“ актрисата.

Тя не пожела да разкрие името на бащата на бебето и с какво се занимава той. От „България Днес“ обаче са се свързали с Националната галерия, откъдето са потвърдили, че става дума за техния колега Илия, и са поздравили младото семейство за раждането на детето.

Илия Шапкароски е завършил магистърска степен по „Реставрация“ в Националната художествена академия в София. Той е част от екипа, който се грижи за съхраняването, обработката и опазването на произведения от фонда на Националната галерия, включително от колекциите за чуждестранно изкуство и живопис.

Работата на реставратора често остава скрита от широката публика, но е изключително важна за това картините, иконите и ценните произведения да бъдат запазени и представени по автентичен начин.

Професионалният път на Илия включва и участие в образователни инициативи. Той е сред водещите на популярната програма „Магията на реставрацията“ във филиал „Квадрат 500“, чрез която посетителите могат да надникнат зад кулисите на музейната работа. В рамките на тези срещи се разказва за процесите, етиката и предизвикателствата в реставрацията, включително за деликатни теми като естетическите граници при „лечението“ на икони.

Докато Марта Вачкова от десетилетия е под светлините на прожекторите, младите родители предпочитат да пазят личния си живот далеч от медийното любопитство.

Рада Миладинова е позната в публичното пространство като млада и талантлива художничка. От години тя създава плакатите на Театъра на Българската армия. Художествената дарба явно е част от семейната ѝ история — талантът идва и по линия на баба ѝ Силвия, чийто брат е художник.

Бащата на Рада е бизнесменът Радко Миладинов, с когото Марта Вачкова е разведена от години.

Любопитно е, че Рада и Илия са завършили една и съща академия — Националната художествена академия, но в различни специалности и випуски. Рада е учила „Плакат и визуална комуникация“, докато Илия се насочва към реставрацията.

И двамата обаче избягват публичността и не обичат да говорят за себе си. Марта Вачкова неведнъж е споделяла, че се учи от дъщеря си на дискретност.

„Аз винаги съм се учила от дъщеря си да не правя глупости в жалък опит да разкривам душата си, което сторих преди години. Не се научих навреме, но Рада е моят учител сега. Майката трябва да брани детето си“, казва гордата Марта.

29-годишната Рада съзнателно не поставя на преден план факта, че е внучка на легендарния Григор Вачков и дъщеря на Марта Вачкова, макар семейството ѝ да заема специално място в живота ѝ.

Пред своя близка приятелка тя споделя:

„Харесвам театъра и киното, те често са дискутирани в моето семейство още от когато бях малка. Обаче съм срамежлива и рисуването е най-добрият начин да изразя себе си. Още в седми клас взех решение и постъпих в Националното училище по изящни изкуства „Илия Петров“.

Нейната приятелка Лилия Райкова разказва, че Рада винаги се стреми да избяга от посредствеността и да бъде искрена в изкуството си:

„Когато застава пред платното с четка в ръка, тя иска да създаде картини и образи, които да вълнуват, да говорят за нещата от живота и правилния път към тях. Да въздействат така, както са въздействали и въздействат артистичните творци от нейното семейство. За постигане на доброто и правилното в съвременния живот. Може би затова тя е и един добър и отзивчив приятел, който обича красивото и неподправеното в отношенията“.

Самата Рада признава, че влечението ѝ към изкуството идва от атмосферата в дома ѝ, където картините винаги са присъствали и са говорили както за реализма, така и за абстрактното в живота.

Тя харесва абстрактното рисуване, защото всеки може да тълкува идеята по свой начин. Любимият ѝ момент в творческия процес са първите щрихи върху празния лист, които ѝ дават увереност.

В свое рядко откровение по повод годишнина на дядо си Григор Вачков Рада разказва и за избора си да тръгне по пътя на изобразителното изкуство:

„Като малка бях много притеснителна и никога не съм имала желание да излизам пред хора и да се изявявам по някакъв начин. Но пък изкуството винаги ми е било интересно. Когато бях в шести клас, започнах да си мисля, че вече трябва да знам какво искам да правя. Не исках да уча в обикновена гимназия и избрах художествената. Ходих на уроци при един много любим мой учител – Чавдар Георгиев. И влязох със скулптура. През много неща минах и за чужбина също много мислех. Ходих в един университет във Виена. Но реших, че трябва да уча в България, чудех се дали сценография, или плакат. А в гимназията съм завършила графика, но не исках пак да е живопис, скулптура или графика, исках нещо по-различно. Смятам, че тази специалност има по-широко приложение. Не само плакати, а и оформления… Рисуването е нещо необяснимо. За мен този изказ е по-лесен начин да се изразявам, отколкото да пиша или да се обяснявам. Затова понякога чувствам, че мога да нарисувам даже това, което мисля“, казва Рада.

Така малкият Сава расте в семейство, в което изкуството, театърът, киното, картините и паметта за миналото са естествена част от ежедневието. А наследниците на една от най-обичаните творчески фамилии в България продължават традицията по свой тих, личен и достоен начин.