Извънредно! Йотова съобщu предu мuнутu, че…
Всряда от 15:00 часа президентът Илияна Йотова ще направи изявление за медиите във връзка със законопроекта за държавния бюджет за 2026 г. Това съобщиха от прессекретариата на Йотова след срещата ѝ с представители на „Продължаваме промяната“ (ПП) днес.
От партията на Асен Василев призоваха държавния глава да наложи вето върху бюджета, включително чрез петиция, която събра над 32 хиляди подписа.
Вето би било огромна изненада
Именно с изявлението си утре Илияна Йотова се очаква да сложи край на интригата дали ще върне финансовата рамка на управляващите от „Прогресивна България“ (ПБ) за ново разглеждане в Народното събрание (НС). Ако тя стори това, би било огромна изненада.
Йотова продължава да демонстрира отлични отношения с премиера Румен Радев, на когото бе вицепрезидент в продължение на девет години до януари т.г. След оставката му от „Дондуков“ 2 тя пое функциите на държавен глава до края на мандата през януари 2027 г.
В петък Илияна Йотова обяви, че ще се кандидатира за президент на изборите наесен, а днес Радев посочи, че коалицията „Прогресивна България“ е взела решение да я подкрепи.
Аргументите на ПП
След срещата си с Йотова днес следобед от „Продължаваме промяната“ (ПП) дадоха брифинг в президентството, на който посочиха, че ще подготвят жалба до Конституционния съд, ако тя не наложи вето.
Асен Василев каза, че президентката е отговорила, че утре ще съобщи дали ще върне закона на парламента. От ПП ѝ връчили 30-странично юридическо становище в подкрепа на налагането на вето.
Според ПП сред противоконституционните разпоредби са спирането на пенсията за инвалидност без съдебен акт или дори без внесено обвинение, както и отнемането на права на работещите при натрупване на трудов стаж без мотиви, без оценка на въздействието, без предварително обществено обсъждане и при неяснота как разпоредбата ще засегне работещите на непълен работен ден, тъй като се въвежда почасово измерване на трудовия стаж, посочи лидерът на ПП, цитиран от БТА.
Третата разпоредба е, че се спира законовият механизъм за определяне на минималната работна заплата и тя се замразява на 620 евро, без да е посочен алтернативен механизъм, обясни Асен Василев.
По думите му по европейска директива България е задължена да има механизъм за определяне на минималната работна заплата и липсата на такъв би била нарушение както на принципа на предвидимост, така и на европейската директива.
Най-сериозното конституционно възражение е обвързването на заплатите на магистратите със заплатите на депутатите. Има решение и на Европейския съд по тази тема, че заплатите в съдебната система трябва да се определят по обективен критерий. Заплатите на депутатите са, може би, най-политически зависимите заплати в държавата и със сигурност не се подчиняват на обективен критерий, каза още Асен Василев.
Той обясни, че друг аргумент за искането им е свързан със заплащането на учителите. Има сключен колективен трудов договор, по който Министерството на образованието и науката е страна заедно със синдикатите. Осем години подред са осигурявани средства, за да бъдат достигнати нивата, договорени между Министерството на образованието и науката и синдикатите, които са записани в този колективен трудов договор. Тази година за първи път от осем години няма достатъчно средства и Министерството на образованието и науката ще наруши вече подписан колективен трудов договор, който е в сила, обясни депутатът.
Като друга причина Асен Василев посочи, че не е ясно как ще бъдат похарчени 1,7 млрд. евро от капиталовите разходи, тъй като не са описани конкретни проекти.
Относно заявката на ГЕРБ-СДС за конституционна жалба срещу бюджета Василев каза, че от ПП първо ще се запознаят с мотивите, а след това ще решат дали да я подкрепят.
За да бъде сезиран Конституционният съд, са необходими 48 подписа на народни представители, с които нито една парламентарна група от опозицията не разполага самостоятелно.