„ТОВА Е БРАТ МИ!“ Шофьор на линейка с разтърсващ разказ от ада на „Тракия“
„Имаше едно момче, починало на асфалта, а другото плачеше до него. Каза ми само: „Това е брат ми“.“ Тези думи няма да забрави Валентин Чанев – шофьор на линейка от Бургас, който е сред първите спасители, пристигнали на мястото на тежките верижни катастрофи на автомагистрала „Тракия“ на 10 ноември.
Докато лекарите продължават да се борят за живота на най-тежко ранените, броят на жертвите достигна 12 души. Сред пострадалите има хора с изключително сериозни травми, а един от пациентите в Бургас остава на апаратна вентилация.
Два дни след трагедията край пътен възел „Зимница“ България продължава да научава нови подробности за кошмарните минути, в които десетки автомобили, автобуси и камиони се сблъскаха в гъстата мъгла.
На мястото на инцидентите се разиграват сцени, които дори хора с дългогодишен опит в спешната медицинска помощ трудно могат да опишат.
Един от тях е Валентин Чанев.
Той пристига с линейката си сред първите спасителни екипи и става свидетел на трагедия, която според собствените му думи няма аналог в професионалния му опит.
„Такова нещо не съм виждал!“ – първите минути на спасителната операция
Валентин Чанев и колегите му достигат до мястото на катастрофата около 8:20 часа сутринта.
Пред очите им се разкрива ужасяваща гледка.
По автомагистралата има множество ударени превозни средства, част от автомобилите горят, а ранени хора отчаяно очакват помощ.
Достъпът на линейките е силно затруднен.
Смачканите автомобили са блокирали пътното платно и медицинските екипи трябва да се придвижват пеша с носилките между тях.
„8:20 ч. бяхме там. Горяха автомобили, беше нещо страшно, страшно беше. Ранени хора много имаше. С носилката между колите, защото няма как да влезе линейката точно, където е човекът, който е пострадал. Качваме и тръгваме. Такова нещо не съм виждал! Трагедията беше голяма. Тежък случай, много тежък!“, разказва Валентин пред БНТ.
Въпреки огромното напрежение спасителите трябва да действат бързо.
Всяка минута може да бъде решаваща за тежко ранените.
„Имаше починало момче, а брат му плачеше до него“
Сред всички ужасяващи сцени една остава особено дълбоко в съзнанието на Валентин Чанев.
Докато помага на пострадалите, той забелязва млад мъж, който плаче до тялото на загинал човек.
Думите му са кратки, но разтърсващи.
„Това е брат ми.“
За шофьора на линейката този момент се оказва едно от най-тежките преживявания.
„Имаше едно момче починало на асфалта и другото плачеше до него. И каза „това е брат ми“. И ми стана мъчно“, споделя той.
Въпреки емоционалния удар Валентин и колегите му продължават работата си.
Нямат време да се спрат, защото наоколо има още хора, които се нуждаят от незабавна помощ.
„Просто сме там да помогнем. Няма как, няма назад“, казва той.
Линейките се връщали многократно, за да търсят още ранени
Валентин Чанев успява да транспортира двама пострадали до лечебни заведения в Ямбол и Бургас.
Но работата на спасителните екипи далеч не приключва с първите превозени пациенти.
Заради огромния брой участници в катастрофите и затруднения достъп медиците се опасяват, че сред хората на място може да има още ранени, които не са успели да получат помощ.
Затова екипите се връщат отново.
„То в тази тълпа винаги може да излезе някой ранен и затова се връщахме няколко пъти да питаме“, обяснява шофьорът на линейката.
Така спасителната операция продължава в изключително сложни условия.
Медицинските екипи трябва едновременно да оказват първа помощ, да преценяват тежестта на нараняванията и да организират транспортирането на пострадалите.
Нова жертва: 50-годишен мъж почина в болницата в Сливен
Междувременно от лечебните заведения беше съобщена още една трагична новина.
Броят на загиналите при двете верижни катастрофи достигна 12 души.
На 12 ноември сутринта в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ в Сливен е починал 50-годишен мъж, който е бил в изключително тежко състояние.
Информацията беше потвърдена от изпълнителния директор на болницата д-р Васислав Петров.
Така към единадесетте жертви, за които беше съобщено първоначално, се прибавя още един човешки живот.
Лекарите продължават да полагат усилия за възстановяването на останалите пациенти.
По информация, предадена от БТА на 12 ноември, в болниците в Ямбол, Сливен и Бургас остават 33-ма пострадали.
Още двама пациенти са транспортирани във Военномедицинска академия в София.
Румънски гражданин продължава да се бори за живота си
Един от най-тежко ранените е румънски гражданин, който пътувал към Турция.
Първоначално мъжът бил транспортиран в болницата в Ямбол, а по-късно преместен в Бургас.
Там лекарите продължават да се борят за живота му.
Пациентът е с тежка гръдна травма и е поставен на апаратна вентилация.
Синът му Георги Кирияца разказа пред БНТ, че е разговарял с лекуващия лекар.
„Първо е бил закаран в болницата в Ямбол, а после е бил докаран в Бургас, тук. Говорих с доктора. Ще остане три-четири дни така, интубиран и на апаратна вентилация. Има много тежка гръдна травма“, споделя той.
Младият мъж признава, че семейството все още не разполага с пълна информация за случилото се.
По думите му близките научили за катастрофата и от медиите.
Състоянието на баща му остава сериозно, а опасността за живота не е преминала.
Проф. Асен Балтов: Извършени са шест операции за един следобед
В болница „Сърце и мозък“ в Бургас се лекуват шестима от ранените.
Двама от тях са в тежко състояние и са настанени в реанимация.
Други двама са в клиниката по гръдна хирургия, а останалите се лекуват в ортопедията и травматологията.
Началникът на Клиниката по ортопедия и травматология проф. д-р Асен Балтов разказа, че само за един следобед са били извършени шест оперативни интервенции.
Три от тях са били на пострадал лекар, който работи в друго лечебно заведение в Бургас.
Добрата новина е, че според проф. Балтов неговото състояние е добро.
Медицинските екипи продължават наблюдението на останалите ранени, като лечението им се определя според тежестта на травмите.
Тежки наранявания и спешни операции в Сливен
Особено трудна остава ситуацията и в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ в Сливен.
Част от пострадалите са приети със съчетани травми, включващи наранявания на няколко области от тялото.
Д-р Васислав Петров обясни, че медиците са извършили спешни операции на няколко пациенти.
Сред най-тежките случаи е бил мъж с травми на главата, гръдния кош и корема.
Той е имал повече от десет счупени ребра, както и увреждане на черния дроб, наложило оперативна намеса.
Двама други пациенти са преместени във Военномедицинската академия в София за продължаване на лечението.
По информация на БТА към 12 ноември състоянието им е добро.
В областната болница в Сливен остават 15 пострадали, а още шестима се лекуват във военната болница в града.
В Ямбол очакват да изпишат част от ранените
От болница „Св. Пантелеймон“ в Ямбол съобщават и по-обнадеждаващи новини.
Петимата пациенти, които остават там на лечение, са в стабилно общо състояние.
Заместник-директорът д-р Валентин Вълчев посочва, че възстановяването им протича добре.
Очаква се част от тях да бъдат изписани на 12 или 13 ноември, ако прегледите потвърдят, че състоянието им позволява това.
Въпреки тежките преживявания много от пострадалите постепенно започват да се възстановяват физически.
Но за някои най-трудната част тепърва предстои.
Шофьор рискувал живота си, за да предупреди останалите
Освен лекарите и спасителните екипи, на мястото на трагедията са действали и обикновени граждани, които са се опитвали да предотвратят нови сблъсъци.
Една от най-впечатляващите истории е за шофьор, чийто автомобил бил тежко повреден.
Мъжът оцелял по невероятен начин.
Според разказа, споделен от психолога Лора Иванова, почти цялата му кола била смачкана.
Незасегнати останали основно шофьорското място и вратата.
Вместо да се отдалечи, пострадалият започнал да предупреждава останалите участници в движението.
Използвал счупен тас от автомобил и телефона си, с които подавал сигнали на приближаващите шофьори.
„Този човек най-вероятно не знае колко хора е спасил“, казва психологът.
Историята му е сред ярките примери за човешка смелост в трагичната сутрин.
Психолози помагат на оцелелите да преодолеят шока
Физическите наранявания не са единственото последствие от катастрофите.
Много от оцелелите са станали свидетели на тежки сцени, загубили са близки или са преживели непосредствена опасност за живота си.
Затова наред с медицинското лечение е осигурена и психологическа подкрепа.
Психологът Лора Иванова вече е разговаряла с част от пострадалите.
Специалистите се стремят да им помогнат да преодолеят първоначалния шок и да се справят с емоционалните последствия от преживяното.
Подобна подкрепа е особено важна за хората, които са загубили близки или са били пряко свидетели на смъртта на други участници в катастрофата.
По 8000 евро помощ за семействата на загиналите
Правителството взе решение да отпусне еднократна финансова помощ в размер на 8000 евро за семействата и наследниците на загиналите.
Междувременно в София, Сливен и Бургас много хора се включиха в инициативи за кръводаряване в подкрепа на пострадалите.
Пред кръвните центрове се образуваха опашки от доброволци, желаещи да помогнат.
Здравните власти увериха, че лечебните заведения разполагат с необходимия капацитет и организация за лечението на ранените.
Но за близките на загиналите нито една финансова помощ не може да компенсира преживяната загуба.
„Това е брат ми“ – думите, които остават след трагедията
Разследването на катастрофите продължава.
Предстои експертизите да установят точните причини за поредицата от сблъсъци, при които участваха общо 86 превозни средства.
Но отвъд числата и официалните съобщения остават човешките истории.
Историята на шофьора, който рискувал живота си, за да предупреди другите.
На медицинските екипи, които носели ранени хора между смачканите автомобили.
На семействата, които чакат пред болничните отделения.
И на младия мъж, който стоял до загиналия си брат, без да може да повярва какво се е случило.
„Това е брат ми.“ Само четири думи, но за Валентин Чанев те ще останат най-болезненият спомен от онази сутрин на автомагистрала „Тракия“.
Докато лекарите продължават да се борят за живота и възстановяването на пострадалите, България скърби за дванадесетте жертви на трагедията.