НОИ с прекрасни вести за пенсионерите в сутринта на 27-ми май
За първи път от 12 години се предвижда увеличение на т.нар. вдовишки добавки към пенсиите. То трябва да се случи от 1 юли.
Така вместо 26,5% от пенсията на починал съпруг или съпруга вече вдовците ще получават 30%. Това е заложено в проектобюджета на държавното обществено осигуряване за 2024-а, който бе утвърден от надзора на НОИ.
В момента около 680 хил. души получават вдовишка добавка.
Средната възраст на вдовците е 77,1 години, а средният размер на тази добавка в момента е 153,48 лева. Това означава, че парите им само по новото увеличение ще се вдигнат с 5,37 лв. Отделно обаче размерът на пенсията на починалия съпруг ще се вдигне с 11% по швейцарското правило.
Мъжете получават по-високи пенсии от жените и съответно вдовишките добавки, изчислени от техните пенсии, също са по-високи. В края на 2022 г. вдовишката добавка при жените средно е 160,15 лв., а при мъжете – 120,50 лв.
Само през миналата година са отпуснати над 51 хил. вдовишки добавки, като очаквано най-много са в София, където живеят най-много хора – 7279.
Вдигането на вдовишката добавка не е разумно решение, защото тя изначално бе привнесена от парламентаристи, които са чули и видели някъде, но нашата система е замислена като индивидуални права, обясни Ася Гонева от КНСБ преди заседанието на надзора на НОИ. Тя припомни, че никога осигурителната вноска не е била изчислявана по начин, който дава възможност за отклонени права, и следването на тази линия води до обезсмислянето на наследствените пенсии.
Дори сега, когато добавката е 26,5%, голяма част от размера на пенсията на наследодателя не е достатъчна, за да се платят наследствените пенсии, когато право на такива имат повече от едно лице, обясни Гонева.
Пенсиите през следващите години ще се вдигат по-малко, отколкото през миналата и тази, става ясно от Конвергентна програма на Република България 2024 – 2027 г, публикувана от Министерство на финансите.
За 2025 г. – пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2024 г., както и пенсиите, несвързани с трудова дейност, е предвидено да се осъвременят от 1 юли 2025 г. с 6,6 на сто по така нареченото швейцарско правило. От 1 юли 2026 г. пък се залага увеличението да е с 4,6 на сто, а през 2027 г. с едва 3,8 на сто. За сравнение през тази година е планирано повишение на пенсиите с 11 на сто от 1 юли, като минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се повиши от 523,04 на 580,57 лв., което представлява ръст с 57,71 лв. Социалната пенсия за старост ще се увеличи на 307,07лв., средната ще достигне 883,14 лв. от 1 юли 2023 гозина всички пенсии бяха повишени с 12 на сто.
Според конвергентната програма максималният размер на получаваните една или повече пенсии за периода 2024– 2027 г. се запазва в размер на 3 400 лв. (в сила от 1 октомври 2022 г.), като се прилага за всички пенсии, без оглед на началната дата на отпускането им.
За периода е предвидено размерите на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на социалната пенсия за старост, както и на свързаните с тях пенсии и добавки, да се увеличават с процентите по чл. 100 на КСО, считано от 1 юли.
В рамките на референтната средносрочна програма касовите разходи за пенсии и добавки остават на нива между 10,8% и 11,3% от БВП. В резултат на посочените по-горе допускания за 2024 г. разходите за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 2,482 млрд. лв. спрямо тези ца 2023 г.
В демографски план българската пенсионна система е изправена пред сериозни предизвикателства. Прогнозите на Евростат показват, че населението на страната ще продължава да намалява, като едновременно с това неговата възрастова структура ще се влошава. Това ще доведе до чувствително нарастване на коефициента на възрастова зависимост. Ако през 2023 г. на 100 лица между 15 и 64 г. са съответствали 34 лица на възраст над 65 г., то през 2070 г. броят им ще нарасне до 54 на 100 лица.
Населението в трудоспособна възраст ще намалява и делът му от общата численост на населението в България ще се свие от около 64% до около 57%. От своя страна, делът на възрастното население (65+) ще нарасне от около 22% през 2023 г. до 30% през 2070 г. В дългосрочен план съотношението между броя на пенсионерите и броя на осигурените лица ще нараства, се посочва още в програмата.
Застаряването на населението и нарастването на средната продължителност на живота от една страна, и намаляването на населението в трудоспособна възраст от друга, оказват съществено влияние върху държавната осигурителна система в дългосрочен план.
През 2023 г. на 100 осигурени лица са съответствали 70 пенсионери с пенсии за трудова дейност. В резултат на негативните демографски промени се очаква в дългосрочен план и броят на осигурените лица, и броят на пенсионерите да намалява.
С оглед на факта, че през 2037 г. ще приключи законодателно въведеното нарастване на пенсионната възраст, както и поради нарастването на средната продължителност на живота, броят на пенсионерите ще намалява по-бавно от този на осигурените лица, предаде pariteni.bg. Това ще доведе до влошаване на коефициента на системна зависимост и той ще достигне 78.1 на сто при 70.2 на сто през 2023 г.