ноември 8, 2024

Катя и Здравко най-накрая обявиха новината, която всички очаквахме!

done

Катя и Здравко най-накрая обявиха новината, която всички очаквахме!

 

През всичките тези години не съм и поглеждал друга жена, всичко друго са измислици

 

Кой е той

Здравко Желязков е роден на 20 януари 1953 година в Момчилград. През 1977 година създава дует „Ритон“, както и става двойка с Екатерина Михайлова.

Първите песни за „Ритон“ написва Любен Цветков, който е ръководител на студентската група „Тонус“, в която те дебютират, а по-голяма популярност им донася „Трябва да чакаш“.

В средата на 70-те двамата си сътрудничат с Александър Кипров, Дени Драганов и Чочо Владовски. Песента „Огън и дим“ печели Голямата награда на „Златния Орфей“. Песента им „Пиратски кораб“ получава първа награда на фестивала „Бургас и морето“. Често двамата са канени от приятелите си Алла Пугачова и Филип Киркоров в Русия, където продължават да се радват на голяма популярност. За последно преди дни дуетът напълни зала 1 на НДК.

– Здравко, половинката ви Катя навърши 66 години тези дни. Кой е най-атрактивният подарък, който сте й правили?

– За това трябва да питате нея, но аз винаги се старая да й подаря най-хубавия подарък. Старая се в това отношение. Всяка година й подарявам нещо хубаво, нещо неочаквано, което да я зарадва и да я развесели.

– Нещо хубаво може да означава последен модел автомобил?

– Така е. Зависи от гледната точка, която имаме към другия. Понякога може да е автомобил, но може и просто букет цветя, едно цвете или една целувка. Затова казвам, че контрастът в любовта е огромен. Зависи кого имаш срещу себе си и доколко си имате доверие. Лично аз предпочитам нещо по-семпло – например букет и целувка. Няма нужда да подаряваш скъпи неща на любимата си, важното е ти да си й любимият и тя да оцени това.

– Каква е рецептата за една дълга връзка като вашата?

– На първо време е да имате чувства един към друг и да нямате користни цели помежду си. Освен да сте любовници, трябва и да сте приятели в живота и по пътя, по който вървите заедно. Най-важното е да гледате в една посока, да имате едни и същи цели в живота. Защото човек без цел в живота се превръща в един клиент на кафене и нищо повече. Когато и двамата имат една цел, всичко се нарежда от само себе си.

– С Катя сте заедно по 24 часа заедно. Това не е ли натоварващо?

– При нас е малко по-трудно, защото сме денонощно заедно наистина. С това също се свиква и то носи своите дивиденти. Всъщност живеейки по този начин, ние си ставаме все по-близки.

– Правите ли компромиси един с друг?

– Разбира се, че правим компромиси. То няма как такава дълга връзка да издържи без взаимни компромиси. Говоря за компромиси в добрия смисъл на думата, и то разумни. По мое лично мнение неразумният компромис води неминуемо до раздяла. Просто ако компромисът е неразумен, неминуемо единият ще избяга.

– Концертът ви „Елате ни на гости“ на 66-ия рожден ден на Катя мина доста успешно?

– Около 10 дена преди концерта билетите бяха разпродадени напълно. Това беше един своеобразен подарък за Катя. Тя бе много щастлива. Когато тя е щастлива, и аз съм щастлив.

 

 

– Когато сте се запознали с Катя, майка й не ви е харесвала. Искала е заможен зет – лекар или адвокат. Как стигнахте до сърцето на тъщата?

– Никога не съм стигал до сърцето на тъщата. Всъщност никога не съм се женил за тъщата. Женил съм се за дъщерята и с времето тъщата се примири и започна да ме приема, да я прости Господ.

– През годините с Катя останахте секссимволи на България.

– Никога не съм се смятал за секссимвол. Ако някой ме е смятал за такъв, да знае, че не съм това. Аз съм просто един изпълнител, който пее добре и обича жена си. Обичам да се веселя и да веселя хората около мен. Хората си дописват останалото и това понякога дразни.

– Вие сте красив мъж, Катя е единица за сексапил в цяла България още от едно време. Имало ли е моменти на ревност във вашата връзка?

– Имало е, разбира се. Може ли да има любов толкова дълги години и да няма ревност? Едното и другото си вървят ръка за ръка. Понякога аз, понякога тя, но това не е важно. Важното е, че гледаме в една посока и имаме едни и същи цели и работим за изпълнението им. Всичко останало са само хорски приказки, на които ние не обръщаме никакво внимание. Истински поводи за ревност не е имало през всичките тези години. Всичко, което е излязло по медиите, са спекулации, защото ние с Катя си имаме безгранично доверие един на друг и няма как да се случи едно такова нещо. Ние просто сме заедно, живеем спокойно, разумно и просто, както пеехме преди време в една наша песен.

– Как се пълни зала 1 на НДК?

– Въобще си нямам идея. Явно българското общество е с положително настроение към нашето творчество и ни харесва. Изненадах се колко много хора имаше на участието и всички знаеха песните ни и ни аплодираха на крака.

– Как се запознахте с Катя?

– Запознахме се много отдавна в Консерваторията на едни лекции. Тя дойде със закъснение през първия ден и ми направи впечатление като много специална и сексапилна жена. Тогава започнах да й обръщам внимание и не след дълго вече бяхме заедно.

– Вие сте с 5 години по-голям от нея.

– Това е, защото през първата година след казармата не ме приеха в Консерваторията, но също така и това е било за добро, защото се запознах с Катя и животът ми тръгна по друг път с нея. Самата Катя е тръгнала две години по-рано на училище. Тя на 19 вече изнасяше концерти заедно с мен. Толкова много сме пели, дори не мога да си направя сметката.

– Какво се случи след Консерваторията?

– Двамата работихме доста по морето и се справяхме наистина добре. Там ни забелязаха едни полски мениджъри, които ни харесаха и ни поканиха да пеем за тях. Заминахме за Полша и доста добре се справихме и там. Прекрасно ни се развиваха нещата. Там пък ни видя един руски импресарио и ни покани да пеем в Русия. Така започна нашето странстване по света.

– Полша или Русия избирате?

– Ние работим навсякъде. Обиколили сме много държави. Най-важното е, че това е било по работа, а не на екскурзия. Основно ние работим и това ни е забавлението в живота. Пеенето и работата е нашата мисия в живота и нито Катя, нито аз бихме я оставили.