Тревожна изповед на една жена: Съпругът ми постави условие, което ако не изпълня, ме гони от къщата – заминах си в същия момент

Човекът, за който се омъжих, имах чувството, че го познавам цял живот. Бяхме дълги години във връзка и наистина изглеждаше, че това е всичко.

Че бъдещето ни е, да сме заедно и е гарантирано.

Не само бъдещето, но че сме единодушни във всичко. Винаги е договор между двама ни. Нищо не скривахме един от друг и разговаряхме. След 5 години връзка се решихме да се оженим. Той ми предложи, а аз приех.

Знаехме, че това следва. Това беше реалната следваща стъпка. Не живеехме заедно преди с него, а всеки при своите родители. Споразумението беше, след сватбата да се преместим при неговите, защото имаха голяма къща, така че ще ни бъде по-удобно. И разбира се, щяхме да имаме и своя личен живот. Всичко беше чудесно, договорихме се и така се оженихме.

Минаха няколко месеца от брака и трябва да призная, че той се промени и че започна да се отнася по друг начин с мен. Не знаех какво му е. Мислех, че може би му трябва време да се нагоди към новата ситуация, но нищо не се променяше.Напуснах го и казах ще видим. Трябва време. Аз и занапред продължих живота си, както преди. Бях на 24 години. Исках още малко да се забавлявам с приятелките си. Понякога да изляза на кафе и други подобни. За деца има време.

Но време нямаше за съпруга ми. Той искаше веднага, но криеше от мен. И така, един ден дойде и ми го каза в лицето. Разбрах, че това е, което го измъчва през цялото време, но сега изплю камъчето. Беше ужасно.

Можехме да поговорим за това и преди. Но може би това е била задачата му, да ме оженят и настанят в къщата и аз да раждам деца, да готвя, пера и чистя. Това е всичко, което не планираха за моите 24 години. Кома!

Непрекъснато ме обвиняваха, как не ме е срам, да пия кафе с приятелките ми. Трябвало си стоя у дома и да върша само домакинската работа. Че никога няма обяд, а когато има, пък е отвратителен. Ако не върша домакинските си задължения, да се махна от неговата къща. Така че този човек, когото познавах дълго и когото много обичах, се промени в един момент.

След това го оставих и си тръгнах, но никога не разбрах, нито ме интересуваше, дали е планирал всичките тези години, или просто нещо се е пречупило в него в този момент. Аз си представях брак с деца и семейство, но ми трябваше време.

Сега съм сама и най-големият проблем ми е, на кого да вярвам след това.