Мамо, не разбираш ли? Имам собствен живот! Не мога да ти дам толкова време

Аз съм на 44 години, имам две деца и работа, така че по цял ден съм като катерица в колело. Съпругът ми се обижда и казва, че му обръщам малко внимание и не върша достатъчно работа вкъщи.

Всяка вечер се прибирам, готвя, чистя и след това сядам да пиша домашните с децата.

Но майка ми така и не разбра как живея. Тя ми помагаше, но когато малката ми дъщеря стана на 12 години, тази нужда изчезна. Майка ми обаче се обаждаше всеки ден и можеше да говори с часове, или ме молеше да дойда.

– Мамо, нямам време да правя нищо. не разбираш ли Освен това лаптопът се развали и там беше цялата работа. Сега спешно трябва да спечелим пари за нов!
– Е, нищо, но може би поне през уикенда?

Но пак не можах да отида. Децата искаха да ходят на кино и трябваше да ги заведем. Минаха няколко дни и майка ми се обади отново.

– Ела спешно, макар и за десет минути!
– Не разбираш ли, имам собствен живот! Не мога да ти отделя толкова време!

Затворих. Бях толкова раздразнена, че майка ми сякаш не ме чу. Мина седмица. Изведнъж забелязах, че тя спря да се обажда. Помислих си, че вероятно е обидена. Набрах номера й, но беше извън обхват. Нищо не разбрах. Приготвих се и отидох при нея. Почуках на вратата, но никой не отвори. Тогава намерих ключа в чантата си и влязох.

Мама лежеше спокойно в леглото, сякаш спеше. Приближих се, но тя не ми отговори. Когато я докоснах, разбрах, че съм закъсняла.

На масата видях кутия с нов лаптоп. Сигурно затова майка ми ме нарече така, искаше да ми направи подарък. Как мога да приема този подарък сега?

Седях и плаках дълго време. Честно казано, никога няма да си простя това. Но искам моята тъжна история да стане урок за другите. Говорете със семейството си поне няколко минути на ден и идвайте, когато ви се обадят. Все пак това може да е последната ви среща…

Можеет ли да живеетес това?