СЪПРУГЪТ МИ МЕ ИЗГОНИ С НАШИТЕ НОВОРОДЕНИ СИНОВЕ, БЕЗ ДА ОСЪЗНАВА, ЧЕ СЛЕД НЯКОЛКО ГОДИНИ ЩЕ МЕ МОЛИ ЗА ПОМОЩ.

Един заможен баща, който не желаел да харчи пари за отглеждането на новородените си близнаци, настоял съпругата му да даде едното бебе за осиновяване. Когато тя отказала, той я изгонил заедно с децата. Пет години по-късно мъжът почукал на вратата ѝ, молейки за помощ.

Беше студена, дъждовна нощ, а Анджи гушеше новородените си бебета на автобусната спирка.
– Къде да отидем? Господи, моля те, помогни ни. Приюти ни, докато премине тази тежка нощ – плачеше тя, бършейки топлите сълзи от лицата на бебетата. Анджи нямаше къде да отиде, а родителите ѝ отдавна бяха починали.

Изведнъж тя усети нещо да се доближава зад гърба ѝ и се уплаши. Анджи събра смелост да защити децата си от каквото и да бе онова нещо.
– Куче е! – въздъхна тя с облекчение.

Анджи никога не си бе представяла, че животът ѝ ще се преобърне за една нощ. Не вярваше, че съпругът ѝ Джейк, на когото се бе доверявала и когото бе обичала през целия им брак, ще я изхвърли навън с бебетата само седмица след като се родиха.

– Как ми се искаше мама да беше тук днес… Съжалявам, мамо, трябваше да те послушам и да не бързам с брака си с Джейк – плачеше Анджи, спомняйки си покойната си майка.

„Можеш да останеш в тази къща, стига да се съгласиш да задържиш само едното бебе, или пък да напуснеш, ако държиш на двете. Решавай умно, скъпа.“
Анджи срещнала Джейк преди пет години, след дипломирането. Той бил млад, привлекателен мъж и тя си мислела, че е „единственият“. Влюбили се в история, която приличала на приказка, но за нея щяло да се окаже, че няма „щастлив край“.

Проблемите започнали в четвъртата година от брака им, когато тя му съобщила, че е бременна.

– Но, скъпа, знаеш, че току-що стартирах бизнеса си. Трябваше да отложим плановете за бебе, а аз още не съм готов да ставам баща – възразил Джейк, разглеждайки двете розови чертички на теста за бременност.

Нежеланието на Джейк да бъде баща показвало, че не е готов за отговорности. А Анджи била разкъсана между неодобрението му за деца и собственото си желание да има колкото се може повече. Но дали Джейк бил подготвен, когато разбрал, че тя е бременна с близнаци?

– Нямам нищо против да имаме едно бебе… разбираш ли? Тоест, едно стига – отбелязал Джейк, докато Анджи влизала в кабинета за преглед. – Моля се да не излезеш оттам и да ми съобщиш, че са близнаци – пошегувал се той с иронична усмивка. Няколко минути по-късно съдбата си направила шега с него.

Анджи излязла разтревожена и уплашена. Била пребледняла, вместо да сияе от радост.

– Какво има? – попитал нетърпеливо Джейк. – Какво каза лекарят?

Анджи преглътнала страха си и се опитала да се изкаже, вече предусещайки реакцията му.
– Нашите… бебета са добре – рекла тя.

– Добре… чакай, какво… бебета? – възкликнал той.

Прегледът, който Анджи направила преди минути, ѝ дал възможност да види двете малки същества, които растели в нея. Тя била с близнаци, а Джейк не бил никак щастлив от това.

Той излетял разгневен към колата си, а Анджи разбрала мислите му и си представяла колко е бесен. Надявала се той просто да е минута на „шега“, но се оказало, че греши.

С всеки изминал ден Джейк ставал все по-студен и се вторачвал единствено в печалбите от своя бизнес. Анджи усещала, че е недоволен, задето очакват близнаци, и чакала да му мине. Но положението само се влошило в третия ѝ триместър.

Когато бебетата се родили, тя била в болница и очаквала Джейк да види двете новородени момиченца. Той обаче така и не се появил. Три дни по-късно изпратил прислужницата и шофьора си да вземат Анджи и бебетата у дома.

Джейк дори не ги посрещнал вкъщи, нито бил любопитен да ги види. Не желаел да се ангажира с ролята на баща.

Същата вечер, когато Анджи се върнала у дома, Джейк ѝ заявил:
– Задържаме само едно дете, а другото даваме за осиновяване. Ако си съгласна, оставаме семейство. Ако ли не – можеш да си тръгнеш, вземи ги и двете.

Първоначално Анджи помислила, че се шегува. Но той издърпал куфара ѝ в хола и ѝ показал, че говори сериозно.

– Не съм готов да отглеждам две деца и да си харча парите. Бизнесът ми е тръгнал, но искам да печеля още повече… Не искам да си губя времето и богатството, за да се грижа за две бебета, като мога лесно да си гледам само едно – обяснил той.

За Анджи това било страшен удар.
– Та те са наши бебета, Джейк. Как можеш да искаш да се откажа от едното? Да не си полудял? И двете са символ на любовта ни – разплакала се тя, но той останал неумолим.

– Тъкмо бизнесът ми се разрасна и нямам време за семейни неща. Не искам да си давам парите, спечелени с толкова труд, за две деца. Можеш да останеш, стига да задържиш само едното, или се изнасяй, ако искаш да ги гледаш и двете. Решавай умно, скъпа – казал той, наясно, че Анджи няма къде да отиде.

Нямало две мнения по въпроса за Анджи. Тя грабнала куфара си и напуснала дома с близнаците. Алчността на Джейк за пари го заслепила и той се провалил като съпруг и баща. Но на него това не му пукало.

Анджи се опомнила от спомените за случилото се и осъзнала, че все още е на автобусната спирка, прегърнала децата в прегръдките си.
– Къде да отида? Моля те, Господи, помогни ни… – прошепнала тя, а светлината от фаровете на кола я заслепила.

– Здравей, добре ли сте? Навън вали силно. Искате ли да ви закарам? – обадила се възрастна жена от едно такси. Анджи вдигнала глава и видяла, че това е монахиня. Тя увила бебетата в якето си и приближила колата.

– О, колко са сладки бебчетата ти! – възкликнала жената. – Влизай. Ще те откарам. Къде искаш да отидеш?

– Не знам, сестро – отвърнала Анджи. – Пътят ми е тъмен и съм изгубена. Не знам накъде да вървя. Хора, които обичах, ни изоставиха.

Монахинята разбрала болката на Анджи и веднага я отвела в манастира.

Там Анджи и дъщерите ѝ, Софи и Марли, намерили сигурен подслон, докато отмине най-тежкият период от живота им. Анджи започнала да преподава в училището към църквата, а след това работила почасово в ресторант. Две години по-късно успяла да спести достатъчно пари, за да отвори собствено кафене.

Постепенно Анджи се справяла все по-добре и осигурявала на дъщерите си добър живот – можел да е дори още по-добър, ако баща им бе участвал. В същото време Анджи не съжалявала, че не поискала развод от Джейк. Дълбоко в сърцето си тя вярвала, че той ще осъзнае грешката си и ще ги потърси.

Пет години се изтърколили и Анджи вече имала собствен дом. Бил малък, но уютен. Тя изживяла най-хубавите си години, гледайки как Софи и Марли растат.

В някои моменти бизнесът ѝ не носел достатъчно печалби, но вярата и упоритостта ѝ я крепели. Отворила още две кафенета в града и постепенно късметът ѝ се усмихнал. А в другия край на града бизнесът на Джейк се сринал.

Задлъжнял и всеки, към когото се обърнал за финансова помощ, го отрязвал в последния момент. Джейк знаел, че Анджи сега е заможна и вярвал, че единствено тя може да му помогне.

Един ден, неочаквано, Анджи отворила вратата си и видяла пред себе си Джейк.

– Здравей, как си? – поздравила го тя. – Влез!

Джейк се усмихнал криво и веднага ѝ се извинил.

– Скъпа, съжалявам, че те изоставих. Алчността ми да печеля повече ми изигра лоша шега. Фалирах и това е най-справедливото наказание, което заслужавам, задето те изгоних заедно с бебетата ни. Моля те, прости ми и ми помогни.

Анджи вече била чула за провала му, но не очаквала, че ще дойде с молба за помощ. Джейк забелязал снимка на Анджи с дъщерите им и се разплакал.

– Извинете ме, милички. Прости ми, татко ви беше ужасен – казал той. Сърцето на Анджи се свило и, въпреки че знаела, че е дошъл за помощ, тя била готова да му помогне, защото още го обичала.

– Но, скъпа, не съм сигурен, че ще мога да върна такава огромна сума. Ще ми трябва време. Бях такъв жесток съпруг и безсърдечен баща. Сигурна ли си, че искаш да ми помогнеш? – плачел той, когато Анджи му връчила чек за сумата, от която имал нужда.

– В нощта, в която ме изгони, разбрах какво представлява алчността и как разрушава отношенията. А днес осъзнах какво е прошката. Какво ще постигнем, ако таим миналото в себе си? Нищо! Всеки греши, но като хора трябва да се научим да си прощаваме – казала Анджи.

Тогава Джейк осъзнал колко е сбъркал и обещал да си върне Анджи и децата, когато оправи бизнеса си. Искал да стане истински баща за дъщерите си и да компенсира сърцераздирателното страдание, което Анджи преживяла през всичките тези години.