Аз съм на 30 години, съпругът ми е на 40. От скоро сме женени и живеем заедно. Съпругът ми предложи да разделим бюджета и стана страшно

Преди пет години се ожених. Съпругът ми и аз имаме десет години разлика: аз съм на 30, той е на 40.

Преди това наемахме апартамент и плащах значителна част от приходите си за наем, оставяйки само няколко хиляди за лични нужди. Съпругът винаги приемаше тези пари и плащаше за жилище.

По-късно решихме да вземем апартамент на кредит. Продължих да му превеждам същата сума и така спестихме капарото, а родителите ни помогнаха с ремонта. След това съпругът ми предложи разделяне на бюджета: той поема сметките за ипотека и комунални услуги, а аз плащам за хранителни стоки и спестявам за почивка.

Отначало ми се стори странно, защото в моето семейство всичко беше различно. Но все пак се съгласих. Вече четвърта година живеем така. Естествено, добре е, че имам собствени пари, с които мога да разполагам свободно, но някои моменти ме объркват.

Например, внезапно, ако съпругът ми трябва да плати за хранителни стоки (да речем, че нямам пари), той определено изисква тези пари да му бъдат върнати. Това наистина ме наранява. Винаги съм си представяла съпруга си като силен мъж, зад когото ще съм като зад каменна стена. Но всъщност все по-често се чувствам като негов съсед, който просто върна дълга.

Наскоро се случи една случка, която много ме обиди. Поръчах пица и помолих мъжа ми да плати в брой, защото забравих да посоча плащане с карта. Казах му, че ще върна парите, но после просто забравих. Но на следващия ден ми напомни, че му дължа 30 лева. Чувствах се неловко. Разбирам, че съм забравила да върна дълга, но не го ли е срам да изисква такова нещо?

Съпругът ми никога не ме глези, не ми купува нищо просто така, поне някаква дреболия или екстри. Трудно ми е да изразя всичките си чувства, но ми натежава на сърцето. Понякога имам чувството, че губя връзка с него като съпруг. Ние сме повече като партньори, отколкото като семейство.

Все повече се чудя какво ще стане ако изляза в майчинство. Губя желание да продължа да живея с него. Вътре зрее въпросът: струва ли си тази връзка да бъде спасена? Или е по-добре да изберете развод? Може би някой има опит с подобни ситуации?