БГ Черноморието скърби! Почина местният Индиана Джоунс

Починал е уредникът на частната музейна експозиция в Обзор Илия Дочков, който сам се наричаше черноморския Индиана Джоунс. Това стана ясно от определение на Бургаския окръжен съд от тази седмица, с което официално се прекратява наказателното производство срещу него за незаконно държане на културни ценности.

Делото се разнасяше из съдебните зали години наред и тъкмо беше върнато от Върховния касационен съд за ново разглеждане на първа инстанция, когато дойде фаталният му край.

Вместо да продължат процеса срещу жив обвиняем, магистратите трябваше спешно да се съберат, за да решат съдбата на огромната му и прилежно описана колекция от ценности.

В последното заседание съдът се съобрази с указанията на по-горната инстанция и разпита повторно археолога Мартин Гюзелев, за да внесе пълна яснота около произхода на сбирката.

Тъй като законът бе приложен строго, за да се определи кои ценности остават за държавата и кои могат да бъдат върнати на семейството, крайното решение на бургаските магистрати постанови отнемане в полза на държавата на по-голямата част от откритите в Обзор археологически и етнографски обекти.

Сред тях са и три големи архитектурни детайла, които навремето бяха оставени за отговорно пазене на самия подсъдим, включително мраморен капител и част от колона.

Наследниците му обаче ще получат обратно общо 38 броя кремъци и фрагменти от праисторически оръдия на труда, за чието държане не е необходима надлежна регистрация.

Към тях се добавят и две съвременни реплики, изобразяващи антична теракота с лика на Херакъл и древно ойнохое, които нямат научна стойност и остават притежание на фамилията.

Изключително богатият списък от над 340 артефакти по делото разкрива мащаба на уникалната колекция, събирана през годините от непризнатия музей.

Сред конфискуваните предмети блестят десетки древни бронзови и сребърни монети от Римската империя, Боспорското царство, Византия и Османската империя, сечени в Анхиало, Месамбрия и Одесос.

Наред с нумизматичното богатство са описани и множество фрагменти от антични амфори, средновековна сграфито керамика, глинени лампи, фибули, ковани железни пирони и пръстени с изрязани грифони, пише „Флагман“.

Колекцията включва дори фрагмент от мраморна скулптура на овен и средновековни християнски енколпиони, които експертите категорично класифицираха като движими ценности с категория национално богатство.

Историята на колоритния уредник от Обзор е добре известна през годините, тъй като той умееше изключително увлекателно да споделя митовете и легендите за своите открития.

Той показваше находките си на туристи срещу билет за вход и обясняваше, че е събирал артефактите сам в продължение на 30 години. До последно настояваше, че не е направил никакво нарушение и тази колекция е мисията на живота му.

В сбирката му обаче имаше редки експонати, които археолози подозираха, че са част от друга, далеч по-богата колекция, която вече била продадена на колекционери. Самият Дочков не даваше обяснение дали това е така.

Той твърдеше, че е намерил монетите поотделно, но според експерти това било много малко вероятно. Специалистите бяха убедени, че е далеч по-логично те да са най-незначителната част от истинско съкровище, открито на неизвестно място.

В неговата частна експозиция се намираше един предмет, който привличаше огромно внимание и бе истинската гордост на личната му сбирка. Дочков разпалено заявяваше, че е открил и изложил „най-стария ракиен казан в света“, датирищ още от 9-ти век.

Находката определено впечатляваше със своя специфичен и автентичен вид всеки посетител на курортния град. Този изключителен съд за производство на алкохол изумяваше хората със сложната си структура, съставена от три отделни свързани елемента.

Първият бил голям съд, поставен директно върху огъня с джибрите, откъдето спиртните пари преминавали през второ отделение и по глинени тръби стигали до третото медено бакърче за охлаждане.

Дочков обичаше да обяснява, че дотогавашните съдове са били с капацитет до десет литра и служили на алхимици, докато неговият е бил предназначен за промишлено количество.

Уредникът бе събирал колекцията си в продължение на тридесет години, без изобщо да подозира, че всяко намерено в земята нещо трябва да се предаде веднага на държавата. Хората, които го познаваха, го описваха като много добър и колоритен човек.