Отидох на среща с момче, която ми беше уредила приятелка. Той дойде с цветя (не букетче от супермаркета, а истински рози). Вечерята беше…

Моят кавалер настоя да плати сметката – по-добре да не бях му позволявала

Когато Ерик настоя да плати за първата ни среща, си помислих, че съм срещнала истински джентълмен. Рози, мил подарък, увлекателен разговор — изглеждаше идеален във всяко отношение. На следващия ден, когато ми писа, очаквах мило съобщение, но вътрешно се свих, когато прочетох текста му.

Сватосване от приятелка

Моята най-добра приятелка Мия искаше да направи нещо хубаво за мен, когато предложи да ме запознае с някого, но тя нямаше никакъв опит като сватовница.

— „Той е много мил, Кели! Истински джентълмен. Ще ти хареса“ — настояваше Мия по телефона, докато аз ровех в гардероба си.

— „Никога преди не си ми уреждала среща“ — напомних ѝ. — „Как реши, че знаеш какъв е моят тип?“

— „Защото те познавам по-добре от всеки друг“ — отвърна тя жизнерадостно. — „А и Крис също го препоръчва. Те са приятели от цяла вечност.“

Това ме накара да се замисля. Крис, приятелят на Мия, имаше добра интуиция за хората. Ако и той смяташе, че Ерик е свестен, може би имаше надежда.

— „Добре“ — въздъхнах. — „Поне ми покажи снимка.“

Миг по-късно телефонът ми изпиука. На снимката се виждаше спретнат мъж, добре облечен, с топла усмивка, която стигаше чак до очите.

— „Да, симпатичен е“ — признах аз.

— „Казах ти!“ — възкликна Мия. — „Пиши му и уговори среща. Няма да съжаляваш.“

След няколко непринудени съобщения приех поканата на Ерик за вечеря в нов италиански ресторант с гледка към реката. Достатъчно приятно за първа среща.

Първата среща

Пристигнах пет минути по-рано и зачаках отпред, както бяхме уговорили. Нервно проверявах външния си вид в камерата на телефона, когато го видях да приближава. Снимката не беше излъгала — беше привлекателен в онзи подреден, делови стил и се държеше уверено. Но не очаквах букета рози в ръката му. Това не бяха евтини цветя от супермаркет, а професионално подредена композиция, вързана с панделка.

— „Вие трябва да сте Кели“ — каза той и ми подаде букета.
— „Уау, благодаря. Не беше нужно.“
— „Реших, че вечерта трябва да започне както трябва.“

Но това не беше всичко. Извади малка кутийка с синя панделка.
— „Какво е това?“ — попитах.
— „Само дребен жест. Отворете.“

Вътре имаше елегантен сребърен ключодържател с гравирана буква „К“. Личен и премислен подарък.

— „Кое-що само за вас“ — каза той. — „Попитах Мия какво би ви харесало.“

Бях впечатлена. Цветя и подарък още на първата среща? Или беше много заинтересован, или просто майстор на първото впечатление.

През цялата вечер продължи с джентълменските жестове: отвори вратата, издърпа стола, гледаше ме в очите. Разговорът вървеше леко — общи интереси, смях, истории. Помислих си, че може би това е най-добрата първа среща, която съм имала.

Когато дойде сметката, посегнах към чантата си.
— „В никакъв случай“ — отсече той. — „На първа среща мъжът плаща.“

Тонът му беше по-настоятелен, отколкото галантен, но не спорих. „Добре, щом настоявате. Благодаря.“

Навън ме попита дали може скоро пак да ми се обади. „Ще се радвам“ — отвърнах. Прегърна ме за довиждане — перфектен баланс между приятелско и заинтересовано.

Фактурата

На следващата сутрин получих съобщение от Ерик. Полусънният ми мозък очакваше мил текст, но вътре имаше прикачен файл. Отворих го и едва не изплюх кафето си.

Горе, с едър шрифт: Фактура за срещата – една неплатена задълженост.

Следваше списък с „услуги“ и „тарифи“:

• Букет рози: едно прегръщане

• Персонализиран ключодържател: кафе среща в рамките на седмица

• Отваряне на врата: мило селфи заедно

• Издърпване на стола: държане за ръце на следващата среща

• Интересен разговор и активно слушане: комплимент за външния му вид

• Вечеря + бакшиш: второ свидание без извинения

И финалният „удар“: Очаква се пълно плащане. Няма връщания. При неизпълнение задължението може да бъде предадено на колектори (Крис ще разбере). Очаквам навременна плащане!

Бях в потрес. Не само очакваше „компенсация“, а и изискваше задължително внимание и привързаност.

Отмъщението

Изпратих скрийншот на Мия. Тя веднага отвърна:
— „О. МОЙ. БОЖЕ. Показвам това на Крис!“

След минути Крис вече ми се обаждаше, смеейки се до сълзи.
— „Познавам този човек от години, никога не съм мислел, че ще стигне до такова безумие.“

Той реши да отвърне. Състави идентична фактура, но в обратна посока:

• Запознаването ти с прекрасна жена: вечен блок във всички социални мрежи

• Убеждаването ѝ, че си джентълмен: сериозно размишление защо си сам

• Разрешението да седиш на една маса с нея: официално извинение към всички жени, с които си излизал

• Това, че не те направихме за смях пред целия интернет: щедър подарък, за който трябва да си благодарен

Оплата незабавно. При неизпълнение следва публично унижение.

— „Перфектно е“ — написах му. — „Изпращай!“

Скоро след това Ерик започна да праща гневни съобщения: „Много зряло“, „Просто исках реалистични очаквания“, „Изпусна страхотен човек“.

Аз само му пратих емоджи с вдигнат палец и го блокирах.

Изводът

Мия по-късно ми се обади, все още кикотейки се.
— „Мислех, че е нормален човек. И Крис не подозираше.“

— „Не се притеснявай“ — отвърнах. — „Поне имаме страхотна история.“

И тя наистина се превърна в такава — разказ, който ще се повтаря на партита още дълги години.

Така научих едно златно правило за срещи: ако мъжът настоява да плати, уверете се, че няма да ви прати сметка после.

А ключодържателя? Оставих го. Не защото ми напомня за Ерик, а защото е смешен сувенир от най-странната среща в живота ми.