ноември 8, 2024

Отидохме на гости у свекървата – заможна жена с вкус. Тя сбърчи нос на роклята ми втора ръка, а след това ме повика при себе си…

Отидохме на гости у свекървата - заможна жена с вкус. Тя сбърчи нос на роклята ми втора ръка, а след това ме повика при себе си...

Винаги съм изпитвала страхопочитание от бъдещата ми свекърва , но не защото беше строга или сурова. Ставаше дума за пари.

Срещнахме се с Йосиф в университета.

Семейството му беше много богато: майка му притежаваше верига салони за красота, а баща му управляваше автокъщи. Никога не съм очаквала такъв човек да ми обърне внимание, но скоро започнахме да излизаме.

Съмнявах се, защото израснах в нефункционално семейство . Баща ми си отиде, когато бях още малка, а майка ми и баба ми постоянно пиеха и водеха вкъщи странни мъже. Често бягах от вкъщи, за да не гледам този кошмар…

След училище влязох в университет и взех стая в общежитие. Припечелвах малко пари от хобито си – изработване на гривни и бижута, така че да ми стигат за дребни разходи. Но винаги купувах дрехи в магазини втора употреба: носени дънки, носени обувки. Един ден Йосиф реши да ме запознае с родителите си.

– Рожденият ден на мама е, нейният празник. „Ще купя подарък, не се притеснявай“, каза ми той.

Отказвах да отида до последния момент. Но Йосиф се обиди и аз склоних. Извадих от гардероба си стара рокля, ципът на която отдавна се беше счупил. Заших го възможно най-добре. Той купи разкошна торта и козметика за майка си, а аз й направих гривна от мъниста.

В къщата на родителите му имаше усещане за лукс. Антония (така се казва майката на Йосиф) бе поръчала суши и бе сготвила много вкусна храна, но съдейки по външния й вид явно не й харесваше как изглеждам аз. Забелязах как лекичко сбърчи неодобрително чело, когато погледна роклята ми.

На следващия ден Йосиф каза, че майка му иска да говори с мен. Мислех, че тя ще се опита да ме убеди да се разделя със сина й. Е, разбира се, кой би искал момиче от бедно и нефункционално семейство за снаха?

Но намерих сили да тръгна. Сърцето ми биеше, ръцете ми трепереха, гърлото ми беше пресъхнало. Когато влязох, Антония ме поздрави с усмивка и каза:

— Приготвила съм ти нещо — плесна радостно с ръце тя.

Влязох в хола и видях няколко торби с нови дрехи.

– Виж, почти не е носено. Пробвай, мисля че ще ти пасне.

Тя ми подари няколко чифта дънки, рокли, блузи, обувки и дори две красиви чанти. Бях шокирана и не можах да сдържа сълзите си.

От тогава минаха 10 години. Йосиф и аз имаме две деца, а моята свекърва ми стана истински приятел. Никога не съм срещала толкова мил и светъл човек. Тя е отгледала прекрасен син и той стана прекрасен баща.

Пожелавам от сърце на всички момичета такива свекърви, които обичат, ценят и помагат на снахите си.